|
|
Top
 

Варна

център на Варненска и Великопреславска митрополия

Варна

.

Варна е център на Варненска и Великопреславска митрополия, оглавявана от Негово Високопреосвещенство Варненски и Великопреславски митрополит Йоан.

Варна (старо име Одесос) е една от древните епископски катедри по бреговете на Черно море, основани в апостолски времена. Св. апостол Андрей поставя за пръв епископ на град Одесос своя ученик св. апостол Амплий, който е заемал епископската катедра от 56 – 59 г. сл. Хр., а втори е вероятно св. ап. Карп в 59 г. – те са в числото на  70-те апостоли.  В миналото особено тържествено като местен празник от жителите на гр. Варна се е отбелязвал 31 октомври – денят, когато се празнува паметта на св. апостол Амплий. Днес официалният празник на града с решение на Общинския съвет от 1993г. е 15 август – празникът на Успението на Божията майка.

В града се съхраняват три чудотворни икони на Пресветата Божия Майка. Най-старата светиня е чудотворната икона на Пресвета Богородица – Умиление, намерена през 1602г. в местността Теке Караач, където бил княжевския манастир от Първото българско царство. Днес тя се съхранява в старинен храм „Успение Богородично“ („Малката Св. Богородица“), построен в нейна чест. Чудотворно мозаечно копие на иконата „Пресвета Богородица Геронтиса“, донесена от Светогорския манастир Пантократор през 2012г., се намира в катедралния храм „Успение Богородично“. Третата светиня на града е чудотворното копие на иконата „Пресвета Богородица Всецарица“, донесена от Атонския манастир Ватопед в 2014г., която се съхранява в храм „Св. Атанасий“. Заедно с нея на храма е дарено копие на Молдовската чудотворна икона на св. великомъченик Георги от Зографския манастир на Света Гора.

По-голямата част от действащите днес храмове в града са построени в периода около и след Освобождението. В околностите на Варна има разкрити останки от внушителен раннохристиянски манастирски комплекс: манастирът в местността Теке Караач (Текето на черните брястове, Аязмото) на 4-5км от центъра на града е най-големия на Балканите и е с планова схема без паралел нито в българската, нито във византийската архитектури.



ЗАПИСВАНЕ:


За да се запишете за поклонническо пътуване, да попитате за желана от Вас дестинация или за въпроси, свържете се с нас, ние Ви очакваме !

Адрес: гр. София, 1000 район „Средец“, ул. „Калоян“ №9В

(в двора на храм „Св. Петка“, житарната)

Телефони: 0700 18 244    0878 958 468

Ел. поща:   office@poklonnik.bg    poklonnik@abv.bg 

Фейсбук:  facebook.com/poklonnik.bg/



гр. Варна, България
  • Included
    Варна

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

Варна е град в североизточна България, разположен по бреговете на Черно море и Варненското езеро и е административен център на едноименните община и област.

История:
Древен Одесос. Варненския халколитен некропол с най-старото златно съкровище, откривано досега в света, е с локация района на Варненското езеро. То е открито през 1972г. и е датирано към халколита (енеолита) края на V началото на VIв. пр. Хр. Включва 294 гроба на площ от 7500кв.м., които се отнасят към т. нар. Култура Варна (4400 - 4100 г. пр. Хр.).
В първата епоха селището се е наричало Одесос, на името на едноименната крепост, и се е развивало успешно. Влиза за кратко в рамките на държавата на Александър Велики, а по-късно и в границите на Римската империя. В първите години сл. Хр. Одесоската катедра е от първите създадени по бреговете на Черно море. Пръв предстоятел от 56 - 59 г. сл. Хр. е бил св. апостол Амплий - един от 70-те апостоли.  Поради географското си положение Одесос е обект на набези през цялата епоха на Великото преселение на народите (III-VI век). През 447 година император Теодосий II подписва примирие с Атила в Одесос в опит да премахне опасността за града.
Българско и Византийско Средновековие. Според някои изследователи животът в града е секнал около средата на VII в. след унищожителен пожар и е възстановен в XIв. Името на града се споменава в хрониките, при описване завладяването на тези земи от войските на хан Аспарух. През ІХ - Х век с покръстването на българите през 864г. градът става важен християнски център със статут на архиепископия. За пръв път изцяло българска Варна става през 1201г., когато Калоян побеждава кръстоносците и завладява източните български земи. През ХІІІ - ХІV в. Варна е епископия, след което е въздигната в митрополия.  От тогава до провъзгласяването на Българската Екзархия през 1870 г. са известни 32-ма митрополити.
Варна в границите на Османската империя. Градът пада под ударите на османските турци през 1389г. Историята на града е свързана с трагичната съдба, която сполетява антиосманската коалиция на 10 ноември 1444г., когато в покрайнините й обединените полско-унгарски войски под ръководството на крал Владислав III, наречен Варненчик, и трансилванския войвода Януш Хунияди са разбити от османския султан Мурад II. Днес, в памет на това събитие, в града има музей на християнския военачалник. По време на османското владичества Варна запазва своето стратегическо и търговско значение и е важен логистичен център за османските турци.
Следосвобожденска Варна. В края на XVIII и при Руско-Турската война от 1828г. на два пъти градът е за кратко окупиран от руските войски. По това време градът е наброявал 17000 души население и е бил обграден от крепостни стени. При създаването на Българската екзархия през 1870 година Варна не е включена в нейната територия, тъй като повечето православни в града са гърци. Освободена е окончателно на 27 юли 1878 г. Освобождението заварва Варна с не повече от 3 500 българи при общо население от 21 000 души. Според етническия състав на града се очертават 8 махали - турската, гръцката, гагаузката, арменската, еврейската, българската, татарската и циганската.  

Още информация за града:

Храмове във Варна:

Църквите на Варна са сравнително нови и свидетелстват за голямата активност на българите в годините около и след Освобождението. Пълен списък на действащите храмове във Варна с подробни данни за историята на изграждането им и съвременното им състояние ще намерите тук.
Споменаваме в хронологичен ред някои от действащите църкви в града:
Старинен храм "Успение Богородично" ("Св. Богородица Панагия", известна като "Малката Св. Богородица") (1602г.) е най-старият запазен и действащ православен храм в града. Съграждането му е свързано с историята на чудотворна икона на Пресвета Богородица - Умиление. Според легендата иконата била намерена в местността Теке Караач (Текето на черните брястове, Аязмото) в клоните на един бряст, по чуден начин висяща във въздуха. Когато била пренасяна с воловете, те сами спрели на мястото, където е издигнат днес храма, някогашния Кале мегдан в центъра на тогавашния град. Храмът е вкопан ниско в земята, което е съобразно разпоредбите на Високата порта, не позволяващи височината на църквите да надхвърля два метра. На мястото се оказали руини от по-стара църковна постройка. Църквата е под опеката на гръцката митрополия до 1914г. Повече за старинен храм "Св. Богородица Панагия" във Варна.
Катедрален храм-паметник „Успение на Пресвета Богородица“ (XIXв.) започва да се строи през 1880 г. - след тържествен молебен, на който българският княз Александър I полага основния камък на съборната църква. Името на храма било в памет на всерусийската императрица Мария Александровна, българска благодетелка и леля на княза, починала наскоро. Архитектурният проект бил по модел на Петерховския храм в Петербург. В първите години на XXв. храмът получава като дарения от руския цар св. Николай ІІ множество икони. В храма се намира чудотворното копие на иконата Пресвета Богородица - Геронтиса, която блаженопочившият митрополит Кирил донесе в 2012г. от Атонския манастир Пантократор. Повече за катедрален храм "Успение Богородично" във Варна
Морския храм "Св. Николай Чудотворец" (1865г.) според предание е построен в изпълнение на даден обет пред Бога и пред закрилника на моряците св. Николай Мирликийски Чудотворец със средства на г-н Параскева Николау, родом от Варна, рано изселил се от поробена България в гр.Одеса, където натрупва значително богатство като крупен търговец. От 1927г. храмът е записан в църковните книги като морски, като тук преди годините на комунизма са ставали и клетвите на моряците. Стените на храма дълго време били бели и едва през 1961г. били стенописани. В храма са изложени за поклонение частици от мощите на Св. Николай Мирликийски Чудотворец, Св. Праведен адмирал Феодор Ушаков, Св. св. преп. Теодор и Александър Санаксарски, Св. Игнатий Брянчанинов.  Повече за храма "Св. Николай Мирликийски" във Варна.
Храм "Св. Атанасий" е старият митрополистки храм. В сегашния си вид е построен в 1838г. на мястото на стар храм, разрушен след пожар две години по-рано, за което свидетелства паметната плоча. Старият храм е бил малък, подобно на старата църква "Успение на Пресвета Богородица". Според някои изследователи той е построен на мястото на два средновековни храма - единият с неизвестна датировка, а другия от XIII-XIVв. Изглежда през XVI-XVIIв. старата църква пострадва и е изградена нова, която просъществува до пожара от 1836г. В храма се съхранява чудотворно копие на иконата "Пресвета Богородица - Всецарица", донесена в 2014г. от Атонския манастир Ватопед с благословение на сегашния митрополит Йоан, по инициатива на настоятелството. Заедно с нея от Зографския манастир на Света Гора, като дар за храма, е донесена икона копие на Молдовската чудотворна икона на св. великомъченик Георги.  Линк към сайта на храма.

Останки на някои стари храмове и манастири в града и околностите му са разкрити главно благодарение на активната археологическа дейност в началото на XXв., извършена от братя Шкорпил.
Някои от старите църкви и манастири, достигнали до нас в руини:
Раннохристиянския манастирски комплекс в местността "Теке Караач" (Текето на черните брястове, Аязмото), над кв. "Възраждане" е най-големият на Балканите, с планировка непозната в българската и византийската архитектура. Според откритите артефакти отнасят създаването му към края на IX и началото на Xв. от св. цар Борис Покръстител. Посветен е бил на Пресвета Богородица. Имало е следи от обитаване до XVIIIв.
Църквата в местността Джанавара е на 4км югозападно от Варна. Има уникален за българските земи план. Размерите й са 31х28м с дебелина на стените на наоса 2,5м. Градена е от редуващи се пояси от дялани каменни блокове и тухли със спойка от хоросан и очукани тухли. Подът на олтара, корабът и кръщелнята е покрит с мраморни плочи, а на останалите помещени с многоцветна мозайка. Пред олтара, в специално иззидана под пода скришница, е открит уникален комплект от мощехранителници, намерени поставени една в друга. Те са три: мраморна, сребърна и златна, украсена със скъпоценни камъни и гранати.
Храм "Св. Георги" е достигнал до нас в руини. Разположен при старите Римски терми в центъра на града. Периодът на изграждането му не е известен, но има основания той да се отнася към средновековието (XIV в.), когато църквата е влизала в границите на защитения с крепостни стени средновековен град. Черквата просъществува и в годините на османското робство, въпреки че при последвали поправки загубва средновековното си великолепие и е била вкопана. В този храм се извършва за първи път богослужение на църковнославянски език в 1860г. Действаща е до 1948г., когато е съборена от новата комунистическа власт, за да освободи място за разкопките на римските терми. Престолът от разрушената църква и храмовата икона на Св. вмчк. Георги са пренесени в близката черква "Св. Атанасий".
Използвани са материали от сайтовете на Светия Синод на БПЦ - Българска ПатриаршияВарненска и Великопреславска митрополияСвети местаФорум Българска Наука,  Православие, материали от пресата