|
|
Top
 

Велико Търново

е столица на Втората българска държава и на Княжество България

Велико Търново

.

Велико Търново е център на Великотърновска епархия, чийто митрополит понастоящем е Негово Високопреосвещенство Великотърновски митрополит Григорий. Велико Търново, (стари имена Търновград, Търново, Царев град) – старопрестолният град, е християнският и исторически център в Средновековна България.

Градът е обвързан с християнството още в първите години на утвърждаването на новата цивилизация в Римската империя. Но славата и величието му, ролята му на крупен християнски и исторически център идва с избора и устройването му като столица на Второто българско царство (1185–1393г.). Градът е разположен на историческите хълмове Царевец, Трапезица, Света гора и Момина крепост. На хълма с крепостта Царевец е бил разположен патриаршеския комплекс и дворцовия комплекс. На хълма с крепостта Трапезица е имало 19 средновековни църкви.

Владетелите на Второто българско царство (1185-1396г.) и Търновската патриаршия, последователно и с голямо благоговение, се грижели за укрепяване небесната защита на своето царство като събирали и съхранявали тук свети мощи и светини и строели с усърдие благолепни храмове и манастири. В тази епоха в Търново са се съхранявали мощите на 13 светци и множество свещени реликви. Това направило средновековната столица толкова прочута в православния свят, че Цариградският патриарх Калист нарекъл българския царски град „Втори Константинопол и Трети Рим„. В града се е стичал огромен поклоннически поток от всички краища на Балканите.

Търново е средище на Търновската патриаршия, т.е. на Българската Патриаршия, в XII-XIVв. В периода на Второто българско царство се постига официалното и канонично признаване на  патриаршеското достойнство на Търновската патриаршия от всички древни християнски патриаршии – Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим. Търново има своите светци патриарси и други свети личности, канонизирани тук. Забележителен е приносът на последния Търновски патриарх св. Евтимий, който поема патриаршеския престол в най-тежките времена на османското завоюване. Търновската книжовна школа със средище Търново, обвързана с името на св. патриарх Евтимий Търновски, е книжовното и просветно средище от XIVв., което оставя моногобройни преводачески, авторски трудове, жития, похвални слова, въвежда важна езиково-правописна реформа, извършва обучителни и просветни дейности с отзвук в страната и цялото православие.

Днес в рамките на града има десет действащи храмове и параклиси, както и добре запазени старинни средновековни храмови постройки, които са недействащи и достъпни като паметници на културата. В района на Велико Търново има 15 действащи манастира. Старата част на града и старинният квартал „Варуша“ с живописните си старинни къщи, улици и обществени сгради носят характерния Възрожденски облик и атмосфера.

Недалеч от Велико Търново е разположено живописното село Арбанаси (на 4км.), обявено за архитектурно-художествен резерват, включено в списька на ЮНЕСКО за световно културно наследство. Тук, датиращи от епохата на основаването и изграждането на селото в XVIв. – началото на XVIIIв., има добре запазени стари църкви с ярко изрисувани стенописи и икони и два манастирски комплекса. Арбанаси е бил резиденцията на търновските митрополити. От средата на XVI в. до края на XVIII в. в Арбанаси са издигнати, многократно разширявани и богато стенописани седем храма: “Рождество Христово”, “Св. архангели Михаил и Гавраил”, “Св. Димитър”, “Св. Георги”, “Св. Атанасий”, “Св. Никола”, “Св. Богородица”. Добре запазени в ярки цветове са храмовите стенописи. В Арбанашките манастири се пазят няколко чудотворни икони. Едната е чудотворна икона на Пресвета Богородица Троеручица, известна като „Плачещата Богородица“ , която се съхранява в манастира „Успение Богородично“. Другите са чудотворна икона на Пресветата Божия Майка и на св. Николай Мирликийски Чудотворец в девическия манастир „Св. Николай Чудотворец“. Повече за историята на Арбанаси, неговите църкви, манастири и къщи може да прочетете тук.

Галерия стенописи и икони от Арбанаси



ЗАПИСВАНЕ:


За да се запишете за поклонническо пътуване, да попитате за желана от Вас дестинация или за въпроси, свържете се с нас, ние Ви очакваме !

Адрес: гр. София, 1000 район „Средец“, ул. „Калоян“ №9В

(в двора на храм „Св. Петка“, житарната)

Телефони: 0700 18 244    0878 958 468

Ел. поща:   office@poklonnik.bg    poklonnik@abv.bg 

Фейсбук:  facebook.com/poklonnik.bg/



гр. Велико Търново, България
  • Included
    Велико Търново

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

Велѝко Тъ̀рново е град, намиращ се в Северна България, център на едноименната област, както и на Северен централен регион.

Праистория и античност:
Най-ранните човешки следи са от петото хилядолетие преди новата ера. Следи от тракийската култура са открити на хъл­ма Трапезица, датирани от първата половина на третото хилядолетие. Две от племената на - уздицензи и кробизи, столетия наред населяват Великотърновския край, създават значителна мате­риална и духовна култура. Техните следи се изгубват едва през първи век от новото летоброене, когато римските завоеватели основават провинция Мизия (през 46г. от н.е.) и изграждат нови центрове на култура във Великотърновския край, вън от голямото тракийско селище. В ранновизантийската епоха (от V до първата половина на VII в.) хълмът Царевец отново се превръща в укрепено селище, където се развива интензивен живот. През VII в. тук съществува голямо славянобългарско селище, което в XII в. вече е укре­пен град, значителен стопански, културен и воененцентър.
Християнски светини е имало на територията на града още във времето на ранновизантийската епоха, за което свидетелстват руините на раннохристиянска базилика, открити в подножието на хълма Царевец. Тя е била със статут на епископски център.
История на средновековния Царевград Търнов:
Разцветът на Велико Търново се свързва с периода на Второто българско царство (1185 – 1393г.). През 1185 г. градът е провъзгласен за столица на възстановената българска държава от братята Асен и Петър, които обявяват края на византийското господство, продължило 167 години. След избирането му за столица градът се развива бързо, оформя се познатия му днес средновековен облик и в периода XII-XIVв. е най-непревземаемата българска крепост и духовното средище на България. Това е периодът, през който България наред с Византия е сред първите най-значими сили на Стария континент.
Градът е бил разположен на хълмовете Царевец, Трапезица, Момина крепост, Света гора и днешния кв, "Асенов" по поречието на р. Янтра. На Царевец и Трапезица били изградени двете главни средновековни крепости, седалище на владетелската администрация. На хълма Момина крепост са разположени градски квартали, хълмът Света гора е населен от монаси, а по поречието на р. Янтра е най-бедната част от населението.
Още с възобновяване на българското царство и обявяването на града за столица на Второто българско царство, започва укрепване и благоустройване не само на града, но и на светостта му и на неговата  небесна защита и чест. Владетелите на Второто българско царство полагат целенасочени усилия да привличат благодат като събират и съхраняват тук мощи на светци, свети реликви. Строят многобройни храмове и манастири.  И до днес се смята, че непревземаемостта на Търново векове наред се е дължала не само на уменията и далновидността на средновековните владетели, на географското местоположение, но и на силата на светите мощи и светини в града, сред които мощите на св. Йоан Рилски, св. Михаил Воин, св. Иларион Мъгленски, св. Йоан Поливотски, св. Филотея, св. Петка Епиватска (Търновска), св. Гавриил Лесновски, св. Сава архиеп. сръбски.
Най-значимата стъпка в църковния живот от периода на Второто българско царство е възстановяването независимостта на българската църква с признаване патриаршеското достойнството на Търновската Патриаршия. Основите са положени още с въстанието на Асен и Петър и следващите владетели продължават усилията в тази посока. Но статут на православна патриаршия българската църква получава през 1235г. при управлението на цар Иван Асен ІІ (1218-1241г.). Неин пръв духовен глава става близкият до царя монах св. Йоаким I.  Оттук нататък църковният престол в Търново на практика е втори по значение в православната общност, като в някои случаи (напр. по време на т.нар. Лионска уния в 1274г.) оспорва първенството на Константинопол. Българският църковен живот има своето отражение върху други православни страни, особено Сърбия и Московска Русия.
Търновската книжовна школа от XIV - XVв., наричана още Търновската исихастка школа, чието средище е престолния град Търново, има огромно значение в духовното и културно развитие и укрепване на българската държава. Свързана е с името на българския патриарх св. Евтимий Търновски (1375-1393) и неговите последователи в книжовното дело св. Киприан (митрополит Киевски, Московски и на цяла Русия), Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински (Видински митрополит) и Константин Костенечки.
Търново под османско владичество. След османското завоевание на 17 юли 1393 г., за града и жителите му настъпват тежки и жестоки дни. Скоро последвало зверското избиване на 110 търновски първенци. На смърт чрез посичане бил осъден и св. Евтимий патриарх Търновски, но божествения промисъл не позволява това: в момента на убийственото замахване, ръцете на палача са вцепенили и мечът паднал на земята. Светият патриарх Търновски бил заточен.  Търновската патриаршия губи независимостта си  и преминава под контрола на Цариградската патриаршия. През този период светините, събрани и съхранявани в града, се разпиляват между съседни владетели.  

Още информация за града:

Търновски светци:
През периода на Второто българско царство (1185–1396г.) престолният град Търново е бил средоточие на преизобилие от свети мощи и свещени реликви. Заради това столицата Търново се славела и като българския Йерусалим.  Началото на този процес било поставено от цар Йоан Асен I (1190-1195г.), който през 1195г. пренесъл мощите на най-почитания български светец св. Йоан Рилски от Средец в Търново. Тази духовна дейност била продължена от цар Калоян (1197-1207г.), който събрал в болярския град  мощите на св. Михаил Воин, св. Иларион Мъгленски, св. Йоан Поливотски и св. Филотея. По времето на цар Йоан Асен II (1218-1241г.) в Търново са пренесени нетленните останки на света Петка Епиватска (Българска) и на св. Гавриил Лесновски. Фактически, култът към Св. Петка, придобива днешните си забележителни измерения, благодарение на Търновската Патриаршия и на българските царе. В Търново са се съхранявали и мощите на българските патриарси светци Йоаким I, Макарий и Йоаким III, а също на  св. Сава архиепископ сръбски, който приема блажената си кончина и канонизацията си в Търново.
Немалко са българските патриарси и други свети личности, които са били канонизирани в самия град и в самата Търновска Патриаршия. Посочваме в хронологичен ред имената на колцината, достигнали до нас:
Св. Йоаким I, Търновски патриарх, † 18 януари 1246г. Българин по произход и прочут подвижник. Замонашил се на Атон и там се подвизавал дълго време. Връща се в България и се поселва с трима свои ученици при Червен (Красен) на Дунава, където изсичат в скалите килии с църква "Св. Преображение" и се отдава на аскетически живот. Цар Йоан Асен II посещава прославилия се духовник, за да получи благословение. С дареното от царя злато Йоаким наема работници и изсича в скалите голям манастир, който нарича на името на св. Архангел Михаил, и събира множество монаси. По предложение на царя съборът на българските епископи избира Йоаким за Търновски архиепископ. А по-късно на свикан църковен събор с представени и четирите древни източни апостолски катедри ­ Цариград, Александрия, Антиохия и Йерусалим, съборът провъзгласява Йоаким за Търновски патриарх.
Св. свщмчк Макарий, патриарх Търновски. Патриарх Макарий е назован свещеномъченик в Бориловия синодик. Той живее в епохата на татарските нашествия и междуособиците по времето на Ивайло, Иван Асен III (1279-1280г.) и Георги Тертер (1280-1292г.). Загива мъченически, неизвестно кога и как.
Йоаким III патриарх Търновски. † ок.1300г. Името му е посочен в Бориловия синодик т.е. в най-официалния паметник на българската църква. Цар Теодор Светослав заповядва патриарх Йоаким III да бъде хвърлен от Лобната скала в р. Етър (Янтра) като изменник на отечеството. Св. Паисий Хилендарски решително отхвърля обвиненията срещу Българския патриарх, че е предал страната и народа си на татарите, и порицава Теодор Светослав. Според “История славянобългарска” търновският духовен глава е истински светец, с чист и непорочен живот, неправедно обвинен и мъченически загинал. Св. Паисий Хилендарски твърди, че е виждал негово житие, но то не е запазено до нас.
Св. преп. Теодосий Търновски, † 27 ноември 1363г. Роден, както се предполага в Търново. От младини е водил живот по Бога. Замонашил се в манастира при Арчар, Видинско. После последователно постъпил в манастира "Св. Богородица” на хълма Света Гора в Търново, един манастир до град Червен в Русенско, после в т.нар. Епикерниев манастир край Сливен. Накрая като научил за идването на св. Григорий Синаит (приеман за основател на исихазма) се присъединил към него в Парория. След кончината на св. Григорий заедно със св. Роман Търновски обиколил разни места и манастири (Атон, Цариград, Сливен, Несебър), като накрая основал манастир в Кефаларевската (Килифаревската) “пустиня” до столицата Търново. Тук светият му живот и дело събрали много ученици, сред които монах Дионисий Дивни, св. Евтимий (патриарх Търновски), св. Киприан (митрополит Киевски, Московски и на цяла Русия) и др. Станал главният изобличител на богомили, адамити и юдействащи на свиканите от цар Иван Александър събори през 1355 и 1359/1360г.   Житие на св. преп. Теодосий Търновски
Св. Роман Търновски, † 17 февруари ок. 1370г. Бил монах в Търново, когато св. Теодосий дошъл в града от Парория за втори път и горещо измолил духовното наставничество на св. Теодосий. Заминал заедно с него в Парория, където бил причислен към братството на св. Григорий Синаит. След блажената кончина на св. Григорий във всичко бил сподвижник на св. Теодосий. Бил писател, но съчиненията му не са запазени. Приел игуменството на Килифаревския манастир след заминаването на св. Теодосий за Константинопол и във всичко бил негов ревнител, а сам строго спазвал постническия живот. Преди кончината си, като узнал че ще премине отвъд наставил братството и всичко уредил в обителта.
Св. 110 търновски мъченици, †1394г. Избити са от османските завоеватели след като били събрани с измама от врага в една от градските църкви. Канонизирани са от св. Евтимий патриарх Търновски.
Св. Евтимий, патриарх Търновски, † ок. 1402/1405 година, празнува се на 20 януари. Роден в Търново ок. 1327г., придобил добро светско образование, от млад имал чист духовен живот. Замонашил се в Килифаревския манастир под духовното ръководство на преп. Теодосий Търновски. После пребивавал в Цариград и на Атонската Света гора. Като се завърнал в родината пребивавал в уединение в пещера до Търново и построил църква "Св. Троица". Скоро край него се заселили последователи и се образувал цял манастир. Тук написал жития, литургични текстове, похвални слова и послания, превеждал и поправял богослужебни и църковни книги съобразно с гръцките първоизточници. Създал с времето школа за подготовка на богослови, литургисти, преводачи и преписвачи на богослужебните и свещените книги. Заел патриаршеския престол в 1375г. в тежките времена на османско господство. Твърдо и самоотвержено изповядвал Христовата вяра и укрепявал народа. Затова бил изпратен на заточение някъде в Родопите. Житие на св. патриарх Евтимий Търновски от Григорий Цамблак
Църкви и манастири на Велико Търново:
Действащите църкви и параклиси на територията на града са десет. Издигнати на мястото на стари средновековни храмове и манастири. Споменаваме някои от тях:
Катедралния храм "Рождество Богородично". Издига се на малък площад в старата част на града (Болярската махала). Строежът е дело на майстор Колю Фичето в периода 1842-1844г. По време на голямото земетресение през 1913г., наред с много други храмове и обществени сгради, храм "Рождество Богородично" е разрушен напълно, но по запазен гипсов макет на сградата, на мястото на разрушената църква търновци издигат нов храм със същата фасада между 1924-1934г.
Храм "Св. св. Кирил и Методий". Разположен е в старинния квартал "Варуша". Изграден е в 1860г. в разгара на борбата за църковна независимост със средства на жителите на квартала, които са преселници от различни планински градчета, на българите в чужбина и българската община в Цариград. На това място преди много години хората са правили курбан на свети Атанасий, който е закрилник на всички преселници. Знае се, че на мястото е имало малък късносредновековен храм с патрон Св.Атанасий. Строител и архитект е майстор Кольо Фичето.
Храм "Успение Богородично". Намира се в Асеновата махала на града. На мястото е имало средновековен манастир "Св. Богородица Темнишка". В манастирския храм цар Калоян положил мощите на Света Филотея Търновска, живяла през ІХ век. През 1843г. храмът бил подновен, измазан отвън и отвътре с вар, а градежът бил от камъни, подравнени с дървени сантрачи. Петко Р. Славейков я нарича "Болярската черква". При катастрофално земетресение сградата пострадала тежко. Днешният храм "Успение Богородично" е построен през 1923г. с доброволен труд и средства на местното население. В храма са пренесени и запазени старинни икони като някои от тях са "Св. Петка" (1854г.) и "Св. Богородица" с гръцки надпис, цялата обкована със сребро. Тази икона е обявена за чудотворна. Тук се съхранява и стара утвар от XVIII и XIXв.
Храм "Св. св. Константин и Елена".  Разположен е в центъра на стария град. Храмът е построен в 1872-73г. от майстор Кольо Фичето, според някои изследователи в близост до стара църква от времето на Втората Българска държава. След земетресението от 1913г. претърпява значителни разрушения. През 20-те години на ХХ век е възстановен с името „Свети цар Борис (Покръстител)“, като по-късно възвръща старото си име. Известен е още като църквата с въртящите колони заради това, че при главния вход, от двете страни на външната врата майсторът-строител е поставил две въртящи се с ръце дървени колони, които били индикация за устойчивостта на сградата при евентуално слягане на земната основа. Майстор Колю Фичето казвал: „Когато колоните престанат да се въртят това означава, че земните пластове са нестабилни и населението трябва да положи сили, за да спаси сградата от разрушаване.” Сега колоните са демонтирани и са прибрани за съхранение.
Храм "Св. Николай Чудотворец". Разположен е в източната част на квартал "Варуша". Строен е в периода 1834-36г. последователно от майстор Иван Давдата и младия тогава Колю Фичето, който получава прозвището "майстор" за този си строеж. Недълго след изграждането на храма към него се открива първото българско училище в града. В 1913г. храмът получава статут на катедрален. Връзка към официалния сайт на храм "Св. Николай Чудотворец" ще намерите тук.
Храм "Св. Марина". Разположен е в махала "Марно поле", която става част от града едва през 20-те години на XXв. Построена е през 1850г. изцяло от майстор Кольо Фичето. След силното земетресение от 1913г. тя се руши бавно и се срутва. От времето на построяването  е запазен иконостасът. В сегашния си вид, разширен и с камбанария отделена от църквата, новият храм започва да се строи през 1931г. и след девет години е изцяло завършен и изографисан от руския иконописец Николай Ростовцев.

Запазени са някои от старите средновековни храмови комплекси, но те са недействащи, обявени и достъпни като паметници на културата.
Патриаршеска църква "Св. Възнесение Господне"
Църквата "Свети Четиридесет Мъченици"
Църквата "Свети Димитър Солунски"
Църквата "Св. св. Петър и Павел"
Църквата "Св. Георги"
Църквата "Свети Спас", чиито развалини са в старата част на града

В района на Велико Търново на разстояние до 30-тина километра има десетки манастири:
Дряновски манастир "Св. Архангел Михаил" (31км),
Килифаревски манастир "Рождество Богородично" (ок. 18км),
Къпиновски манастир "Св. Николай Чудотворец" (ок. 23км),
Патриаршески манастир "Св. Троица" (ок. 13км),
Плаковски манастир "Св. Пророк Илия" (20км),
Преображенски манастир "Св. Преображение Господне" (10км),
Арбанашки манастир "Св. Николай Чудотворец" (ок. 7км),
Арбанашки манастир "Успение Богородично" (ок. 7км),
Лясковски манастир "Св. св. Петър и Павел" (10 км),
Мердански манастир "Св. Четиридесет Мъченици" (ок. 17км),
Присовски манастир "Св. Архангел Михаил" (13 км.)

Използвани са материали от официалния сайт на Св. Синод на БПЦ - Българска Патриаршия; сайта Двери на Православието, сайта Православна младеж, сайтовете на град Велико Търново и Община Велико Търново, сайта Православие, Църковен вестник,  „История на Велико Търново XVIII — XIX век“ от Иван Радев, материали от пресата.