|
|
Top
 

Киев и изкусната му храмова архитектура

Киев и изкусната му храмова архитектура

.

Един от най-древните градове в Източна Европа – КИЕВ  привлича с изкусната си храмова архитектура

Ако погледнем от по-голям мащаб или пък от високо, несъмнено ще открием, че в Киев има невиждан брой църкви. Стройни и устремени към небесата, те сякаш въплъщават в себе си мотив за стремеж към духовния растеж на народа и доближаването му до божественото.

Златнокуполните църкви на Киев

Катедралата „Света София“

Известната още под името Софийски събор, тя е част от източноправославен манастирски комплекс, намиращ се в сърцето на Киев. Освен основната катедрална сграда, в комплекса се включват и четириетажната 76-метрова кула с камбанария, Митрополитската резиденция, семинария и други постройки. Смята се, че комплексът е построен през 1011 г.

Катедралата (време за изграждане 1037 година), започва да се създава по времето на княжество Ярослав Мъдри и е завършена в края на единадесетия – в началото на дванадесети век. Това е храм с тринадесет купола, с две кули, стъпалата на които водят към мястото на хора. Вмъкнатите ивици  от трошен камък и тухли в зиданите стени придават на катедралата особен церемониален вид.

Катедралата „Света София“ е богато украсена със стенописи и мозайки, които се съчетават перфектно с архитектурата на интериора. Мозайките от 11 век, изобразяващи Христос, Божията майка и Евхаристията, поразяват с високото си умение и изразителност. Материалът за тези мозайки е бил направен тогава в работилници в самия Киев. Древните мозайки и стенописите на катедралата са върхът на монументално-декоративното изкуство на Киевска Рус. В Софийската катедрала е бил създаден център за изработване  на ръкописи и първата библиотека в Русия. В осемнадесети век е създаден ансамбъл от сгради около катедралата (камбанарията, двореца на митрополита и др.).

Тя, заедно с Киевско-Печерската лавра, е и първият обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в Украйна, обявен за такъв през 1990 г.

Киевско-Печерска лавра

Киевско-Печерската лавра е пещерен манастир, намиращ се на гористите склонове на Киев по река Днепър. Манастирът продължава да е действащ мъжки източноправославен манастир и до момента, въпреки изключителната си популярност и огромния брой туристи. Смятан за религиозно средище на страната, той е един от основните центрове на православното християнство в Източна Европа.

Комплексът е огромен и съдържа десетки архитектурни паметници. Двете независими подземни пещерни системи, използвани като монашески килии и параклиси, са причината за избор на местоположението на комплекса. Изградените крепостни стени, църкви, камбанарии и други постройки показват впечатляващи строителни умения и знания.

Особено впечатляваща е Голямата камбанария, която се издига на 96,5 м. Построена през 1745 г., тя е една от най-високите сгради за времето си в цяла Европа.

От основаването си като пещерен манастир през 1051 година, Лаврата се смята за един от водещите центрове на православното християнство в Източна Европа и за духовна люлка на украинския народ. Въпреки че се намират на различни места в града, през 1990 година Киевско-Печерската лавра и катедралата „Света София“ са обявени за обект на културното наследство под закрилата на ЮНЕСКО. На 13 март 1996 година манастирският комплекс е обявен за самостоятелен исторически и културен резерват от национално значение. През август 2007, след гласуване на експерти и интернет общността, Лаврата е обявена за едно от Седемте чудеса на Украйна.

Подобава да си припомним следното чудотворно знамение, станало някога от честните мощи, нетленно почиващи в пещерите на Киево-Печерската Лавра.
При игуменството на блажения архимандрит Николай един от братята на светата обител, йеромонах Дионисий, наричан Шчепа, имал послушание да се грижи за пещерите. През 1463 г. на Великден, по време на пасхалната утреня о. Дионисий отишъл в пещерата на преподобни Антоний, за да покади по обичая мощите на почиващите там светии. Като стигнал до мястото, наричано трапеза, той покадил светите мощи и извикал към тях: „Свети отци и братя, днес е Великден. Хрiстосъ воскресе!“ И ето, изведнъж всички тела като гръмотевица му отговорили в един глас: „Воистинну воскресе!“
Така тези смирени мощи, чудотворно пазени от Господа, зарадвани от приветствието, и след смъртта си изповядали, че Христос е възкръснал. А отговаряйки с глас, присъщ само на живите, те засвидетелствували, че и след смъртта си продължават да бъдат живи.
По молитвите на преподобните Печерски отци да се удостоим с такава святост и ние, та след смъртта да получим заедно с тях вечен живот в Иисуса Христа, нашия Господ, Комуто подобава всяка слава с Безначалния Му Отец и Пресветия, Благ и Животворящ Дух, сега и винаги и в безкрайните векове. Амин

Катедралата „Св. Владимир“ – Киев

Катедралата  „Свети Владимир“ (на украински: Володимирський соборСобор св. Володимира) е православна църква в град Киев, Украйна, под управлението на Православната църква на Украйна. До създаването на Православната църква на Украйна в 2019 година храмът е патриаршеска катедрала на Украинската православна църква (Киевска патриаршия).

Сградата се намира в средата на Ботаническия площад в центъра на Киев. Построена е през 1859-1882 година в чест на 900-годишния юбилей от покръстването на Киевска Рус и носи името на светия княз Владимир I. Проектът в неовизантийски стил е на архитекта Александър Берети.

Монументалната катедрала „Свети Владимир“ е един от най-красивите храмове в Киев. Построен от най-добрите архитекти и рисуван от изтъкнатите художници на своето време, той с право се счита за истинското произведение на изкуството с висока художествена стойност. Това е не само култовата сграда на столицата на столицата на Украйна, но и една от най-очарователните й архитектурни забележителности.

Идеята за изграждане на катедрала в чест на великия княз Владимир, който в края на 10 век кръщава Киевска Рус, се появява през 1852 г. По същото време е решено да се издигне храмът с благотворителни дарения и е отделено парче земя до университета в столицата. Според проекта, одобрен от руския император Александър II, катедралата е трябвало да бъде построена в популярния тогава неовизантийски стил и увенчана с тринадесет златни купола. Поради липса на финансиране проектът е променен: в резултат на това храмът става по-малък, а броят на куполите е намален на седем

Великолепните  картини,  които му осигуряват статут на значим паметник на културата за храма в Киев, са били  рисувани от известни руски художници – Михаил Врубел, Михаил Нестеров и Виктор Васнецов.

Едно от най-забележителните украшения на храма е невероятният му иконостас, изработен от сив карарски  мрамор. Същият изящен материал е използван за изработката на мозаечната маса на катедралата „Свети Владимир“. За невъобразимата красота на вътрешността си съвременниците наричат ​​Киевския храм като първия вдъхновен шедьовър на руското религиозно изкуство.

  • Църква“Свети Андрей“

Църквата „Свети Андрей“ е построена между 1747 и 1754 г. в бароков стил по проект на италианския архитект Бартоломео Растрели  и по заповед на руската императрица Елисавета. Тя е разположена на стръмен хълм в края на Андреевския спуск – малка уличка, запазила духа на стария Киев. На уличката се намира и къщата -музей на Михаил Булгаков, автора на „Майстора и Маргарита“.

Благодарение на голямата височина на хълма, тя е с изглед към историческия квартал „Подол“, някогашното пристанище на Киев. Църквата е видима отдалеч, като синият й цвят я прави отличителна на фона на градския силует. Тя е построена върху стилобат – 15-метров фундамент, като се състои от един купол и пет малки декоративни шпили. От външната фасада коринтските колони украсяват сградата.

Според легендата, някога по поречието на Днепър имало море. Когато Св. Андрей пристигнал в Киев, той издигнал кръст на хълма, където днес е разположена църквата. Водата се оттеглила и се скрила под планината. Когато през 18 век храма бил построен, под олтара се появило изворче. Това е причината Андреевската църква да няма камбани, тъй като легендата гласи, че звука на камбаните може да „събуди“ водата.

Построен първоначално от Святополк II през 1108–1113 година, манастирът се състои от катедралата „Свети Михаил“, магерницата „Свети Йоан Богослов“, построена през 1713 година и манастирската камбанария, изградена около 1716–1719 година.

Смята се, че през средните векове манастирът е бил духовна обител за рода на Святополк, тъй като там са погребани членове на семейството му. Кубетата на катедралата вероятно са били първите позлатени кубета в Киевска Рус, практика, която с течение на времето се е наложила и донесла на манастира прозвището „златовръх“, „златокуполен“.

По време на монголското нашествие и обсадата на Киев през 1240 година, църквата търпи сериозни разрушения и позлатените ѝ кубета са откраднати. Постепенно обителта замира и за следващите две и половина столетия липсват сведения и документи. Към 1496 година манастирът отново започва да се обживява и е прекръстен на „Свети Михаил“ по името на катедралната църква, построена от Святополк II. След множество реставрирания и разширявания през целия 16 век, се превръща в един от най-популярните и заможни манастири в Украйна.

Поклонници се стичат към манастира, привлечени от мощите на Света Варвара, които се смята, че са донесени в Киев от Константинопол от Святополк II през 1108 година, и пазени в сребърен реликварий, дарен от хетмана Иван Мазепа.

Оригиналната катедрала е разрушена от съветските власти през 1930-те под претекст, че архитектурният стил на екстериора не датира от 12 век и сградата няма историческа стойност. Византийски мозайките от интериора, на обща площ 45 кв. м., са набързо демонтирани през юни 1934 година и поделени между Ермитажа, Третяковската галерия и Руския държавен музей, а част били инсталирани на втория етаж на близо разположената катедрала „Света София“. Останките от манастира, които останали в Киев били отнети от нацистите по време на Втората световна война и пренесени в Германия. След края на войната попадат в ръцете на американците и по-късно върнати на Москва.

През лятото на 1935 година златните кубета са свалени, сребърните царски двери на катедралата, реликварият на Мазепа (тежал два пуда сребро) и други църковни ценности били продадени в чужбина или просто унищожени. Премахнат и по-късно унищожен бил иконостаса от пет части, дело на майстор Хрихорий. Мощите на Света Варвара били пренесени в Десятинната църква, а когато впоследствие и тя била разрушена – в катедралата „Свети Владимир“ през 1961 година.

След обявяването на независимостта на Украйна през 1991 година започва възстановяването ѝ. Открита е отново през 1999 година. Екстериорът на сградите е изпълнен в стил украински барок от 18 век, докато интериорът е оставен в оригиналния му византийски стил.

  • Златнокуполният манастир „Свети Михаил“

Построените през 1108-1113 г., катедрала и манастир „Свети Михаил“ (Михайловски манастиримат особено значение за киевците, тъй като били посветени на архангел Михаил, небесният покровител на града . От древни времена църквата се е наричала „Църквата със златен купол“, вероятно защото по това време е била единствената църква с позлатен връх.

Преди Октомврийската революция манастирът е вторият най-посещаван храм в Киев след Киевско-Печерската лавра и често смятан за най-разпознаваемият символ сред жителите на града. Интересно е и стигането до него – тъй като се намира в парк на огромно възвишение, до него освен пешеходно може да се достигне и с фуникуляр.

За съжаление, древният храм, основан през 1108 г., не е запазен. Построен е по същия начин като храмовете във Византия, украсени с богати произведения на древните руски майстори. Куполът на катедралата е позлатен, откъдето идва и името на „Св. Михаил -Златен купол“.

Едва след реконструкцията в осемнадесети век той започва да има седем купола. Унищожен през тридесетте години на ХХ век, през 1999 г., храмът е възстановен отново на старото място. Куполите на катедралата „Св. Михаил“ блестят  и могат да се видят  дори  от  най-старата и добре запазена Киевска катедрала, Софийският събор, който се намира недалеч оттам.

Покровският Манастир Киев

Покровският манастир в Киев е девически православен манастир в Киевската епархия на Украинската православна църква (Московска патриаршия. На руски език е известен като  Киево-Покровский монастырь, или монастырь Покрова Божией Матери. Первоначалното му  наименование било — Киевско- Покровски женски общежителен манастир.

Основана е на 11 януари 1889 г. от великата княгиня Александра Петровна Романова (с моминско име Александра-Фредерика-Вилхелмина Олденбургска, а в монашество наречена  – Анастасия) , която по-късно става игуменка там.

Тук  се е издигала нейната домашна църква , където според легендата, чрез молитва пред образа на  Почаевската икона на Божията майка, Александра Петровна получи изцеление  от тежко заболяване и приела таен постриг, като монахиня  с името  Анастасия. Тя закупила  със свои лични средства още земя наоколо и като благодарност за изцелението си, решила да основе женски общежитиен манастир и обгрижвана от него болница за бедни  в самия център на Киев.

През 1881 г. великата княгиня  Александра Петровна напуска Санкт Петербург и се установява в Киев, където започва да осъществява намеренията  си за създаване на монашеска общност. Последната е замислена от нея не само като монашество, но и като медицинска институция за бедните, в която монахините и послушниците на манастира ще играят ролята на младши медицински персонал. Великата княгиня успява да реализира плана си, като дарява всичките си средства за новия манастир (семейството й също дарило част от средствата). В течение на около 20 години (1889–1911 г.) на територията на манастира са построени около 30 сгради – църкви, енорийско училище с общежитие, сестрински сгради, работилници за шиене на злато и иконопис и хотел. По-специално бяли изградени медицински заведения – безплатна болница с терапевтични и хирургични отделения, приют за слепи и недъгави, амбулатория и аптека с безплатно предоставяне на лекарства за бедните.

През първото десетилетие на работа (1893-1903) 5020 пациенти се възползват от болницата, повече от пет милиона лекарства са дадени безплатно, а в хирургичното отделение са извършени 2298 операции. Често самата Велика княгиня подпомагала хирурзите по време на операции. В края на 19-ти век са построени нови сгради на терапевтичната болница и поликлиника за сметка на царското семейство, след което броят на приетите пациенти се увеличава до 500 души на ден. Великата херцогиня Александра Петровна умира в манастира на 13 април 1900 г., но изпълнението на нейните планове продължава и след нейната смърт.

Проектирането и строителството на манастира е извършено от Владимир Николаевич Николаев (1847-1911), епархийски архитект на Киев (който по-късно става архитект и на строежа на Киевско-Печерската лавра).

Свето -Въведенски  манастир (Киев) и българската следа в него

Един от най-красивите манастири в Киев е мъжкия Свето -Въведенски  манастир). Той се намира по улица Московска 42. Киев е богат на манастири, но този е специален и историята му е уникална.

Основан е от родената в Силистра света Димитра Киевска – Доростолска , родена в Силистра през 1810 година със светското име Матрона Александровна Егорова.
Семейството й се преселило в Бесарабия и тя се омъжила за капитан от руската армия, загинал в Кримската война (1853-1856). Тогава станала монахиня. Помагала е на ранените на при отбраната на Севастопол през 1855-1856 година, а през Руско-турската война от 1877-1878 година организирала в дома си в Киев лазарет за ранените войници.

Света преподобна Димитра Киевска е основателка на Киевския Свето-Въведенски манастир. След като съпругът й починал  в Кримската война, тя се премести в Киев от Санкт Петербург и започнала да купува цялата собственост в квартал Печерск в Киев. В продължение на 16 години тя изкупила почти две улици (Московская и Рибарская). През 1877 г. Егорова подава молба до киевския митрополит Филотей, за да й позволи да отвори общност за 33 вдовици и сираци.

През 1878 г. манастирът е открит. Самата Матрона обаче не е станала игуменка. Тя завещава на манастира цялото си имущество и получава в монашесво името Димитра (в чест на Свети Димитър Солунски). В началото на март 1878 г., докато е в в Санкт Петербург, тя умира. Първоначално била временно погребана в  лаврата“Св. Александър Невски , но по-късно, според нейния завет за смъртта, тя била повторно погребана в Киев, в църквата на Въведенския манастир, в храмовата гробница на долния етаж.

Тук се съхраняват и две чудотворни икони на Света Богородица „Призри на смирение“ („Подкрепа за смирените“)– едната по чуден начин запазена и съхранена ненакърнена през годините на комунизма и другата, на която е Чудотворния образ на Божията Майка, изобразен неръкотворно със сребърен отпечатък на 01.08.1993 г.  върху стъклото, което покривало първата икона,  Учените от Киевската академия,  след обстойно изследване установили, че от изобразената върху стъклото икона е неръкотворна, за което нямат научно обяснение.



ЗАПИСВАНЕ:


За да се запишете за поклонническо пътуване, да попитате за желана от Вас дестинация или за въпроси, свържете се с нас, ние Ви очакваме !

Адрес: гр. София, 1000 район „Средец“, ул. „Калоян“ №9В

(в двора на храм „Св. Петка“, житарната)

Телефони: 0700 18 244    0878 958 468

Ел. поща:   office@poklonnik.bg    poklonnik@abv.bg 

Фейсбук:  facebook.com/poklonnik.bg/



  • Included
    Киев и изкусната му храмова архитектура

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ