|
|
Top
 

Килифаревски манастир „Рождество Богородично“

Килифаревски манастир „Рождество Богородично“

.

Източник: доц. д-р Мирко Робов
Зам. Ръководител на разкопките

Килифаревският манастир на Теодосий Търновски – исихастки и книжовен център от средата на ХІV век

Средновековният Килифаревски манастир е разположен върху билото на висок хълм в Хаинбоазкия проход, по поречието на река Белица. Обектът се намира на около 18 км южно от Велико Търново, и на 4 км южно от град Килифарево. В западното подножие на този хълм, върху широка тераса по десния бряг на реката, се намира съвременния Килифаревски манастир. Манастирът е разположен върху три естествени тераси, които следват наклона на билото от изток към запад. Най-широка е югозападната тераса, върху която е изградена и най-представителната архитектура – както на ранновизантийския комплекс, така и на средновековния Теодосиев манастир. Това е най-слънчевата тераса от комплекса, от която се открива просторна и живописна гледка към Хаинбоазкия проход.

Манастирът на Теодосий при Килифарево просъществувал сравнително кратко, но запазените сведения засвидетелстват изключително важната му роля като разсадник на исихазма със силно влияние над обществено-религиозните процеси свързани със столицата Търново. Неговото последвало влияние, адекватно на пъстрия му народностен състав, далеч надхвърлило рамките на българската държава. Килифаревските монаси, водени от Теодосий изиграват определяща роля  за успешното провеждане на двата събора за разобличаването и осъждането на различни антиеретически движения, проведени в Търново през 1355 и 1360 год.

За твърде кратко време манастирът се превърнал в книжовно средище с общобългарско и общославянско значение. В кръга на Тедосий работили талантливи книжовници, сред които изключителният за времето си преводач от гръцки йеромонах Дионисий. Сред достигналите до нас негови преводи е този на “Маргарит” от Йоан Златоуст. В Килифаревската лавра започнала и ранната книжовна дейност на Евтимий /бъдещ Търновски патриарх/ и Киприян Цамблак /бъдещ Киевски и Литовски митрополит, а по-късно митрополит на Москва и цяла Русия/.

На днешното си място светата обител е построена отново през 1718 г., но през 1793 – 1798 г. отново е разрушена. Повторното му възстановяване му започва през 1842 г., когато майстор Колю Фичето (известен български майстор строител от ХІХ век) започва да изгражда едновременно църквата „Св. Димитър” и жилищните сгради. За новата църква са използвани материали от стария храм. Старата църква „Рождество Богородично” е превърната в параклис, посветен на св. Теодосий Търновски. В манастира има още един параклис – „Св. Иван Рилски”, като всички са част от църквата „Св. Димитър”. В църквата посетителите могат да видят иконостаса, изработен от тревненски майстори, както и няколко впечатляващи икони.

Св. Теодосий Търновски е виден български духовник и отшелник, идеолог на исихазма в средновековна България и ученик на св. Григорий Синаит. Преподобни Теодосий Търновски създава със своята исихастка школа нова епоха в Българската църква, която повдига духа и културата на монашеството и на православното благочестие. Негов ревностен следовник е св. Евтимий Търновски. Без да заема архиерейски сан, благодарение на авторитета си на свети човек, преп. Теодосий Търновски е водач в борбата на православната църква срещу ересите. 3аставя цар Иван Александър и тогавашния търновски патриарх Теодосий да свикат църковен събор през 1350 г. в Търново, на който са осъдени месалианската, богомилската и адамитската ереси. През 1360 г. на друг събор осъжда юдейската религия.

Св. Патриарх Евтимий е роден около 1320 – 1330 г. и според някои произхожда от знатния род Цамблаковци. Учи в търновски манастири и приема монашески чин. Привлечен от славата на Теодосий Търновски, около 1350 г. постъпва в Килифаревския манастир. Теодосий го определя за свой пръв помощник и през 1363 г. двамата заминават заедно за Цариград, където скоро след това Теодосий умира. Евтимий Търновски ръководи Търновската книжовна школа, основана от него или патриарх Теодосий Търновски. Евтимий извършва правописна и езикова реформа на българския език. Поради голямото културно влияние на България върху славяно-православния свят, Евтимиевата реформа се отразява на писмеността в Сърбия, Влахия, Молдова и руските княжества. Значението на Евтимий Търновски за възхода на българската книжовност от втората половина на 14 век е неоценимо.



ЗАПИСВАНЕ:


За да се запишете за поклонническо пътуване, да попитате за желана от Вас дестинация или за въпроси, свържете се с нас, ние Ви очакваме !

Адрес: гр. София, 1000 район „Средец“, ул. „Калоян“ №9В

(в двора на храм „Св. Петка“, житарната)

Телефони: 0700 18 244    0878 958 468

Ел. поща:   office@poklonnik.bg    poklonnik@abv.bg 

Фейсбук:  facebook.com/poklonnik.bg/



Манастир, България
  • Included
    Килифаревски манастир „Рождество Богородично“

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ