|
|
Top
 

Храмове в гр. Самоков, Въведение Богородично

30 лв. .

Споделете с приятелите си

 

 

Изтеглете програмата на пътуването

ИЗТЕГЛИ ПРОГРАМАТА!

Ден 1: 21.11.2020, СЪБОТА:

7:00 ч. – Тръгване от площад „Св. Александър Невски“.
Пристигане в гр. Самоков и участие в света Литургия в храм „Въведение Богородично“. Водосвет и благословен постен обяд, дар от храма. Поклонение в храмовете „Успение на Св. Богородица“, „Св. Николай Чудотворец“, Девически манастир „Покров на Св. Богородица“ и „Рождество Богородично“ – Бельова църква.

 

Повече снимки в галерията.



ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ



Дати на пътуване: 21.11.2020

Дни / нощувки: 1 ден



Дестинация: Храмове в Самоков

Тръгване от: гр. София, България



Час на тръгване: 07:00 ч. на 21.11.2020 г. от площад „Св. Александър Невски“, гр. София

Час на връщане: вечерта на 21.11.2020 г. на мястото на тръгване, гр.  София



ЦЕНА: 30 лв.



Цената включва:

  • Превоз с автобус или микробус;
  • водач и беседи на български език по целия маршрут;
  • медицинска застраховка с покритие 1 000 лв.


Цената не включва:

  • Лични разходи;
  • входни такси.


Водач и лектор:  гл. ас. д-р Иван Йовчев



ЗАПИСВАНЕ:



За да се запишете за поклонническо пътуване, да попитате за желана от Вас дестинация или за въпроси, свържете се с нас, ние Ви очакваме !

Има възможност за плащане по банков път на следната сметка: BG82 UNCR 7000 1522 7738 52  към UniCredit Bulbank

Адрес: гр. София, 1000 район „Средец“, ул. „Калоян“ №9 „В“

(в двора на храм „Св. Петка“, до житарната)

Телефони: 0700 18 244    0878 958 468

Ел. поща:  office@poklonnik.bg

Фейсбук:  facebook.com/poklonnik.bg/



1 ден , България
  • Included
    Храмове в гр. Самоков, Въведение Богородично
1
  • Възрожденската черква „Въведение Богородично“ се намира в североизточния край на град Самоков, в Долната махала и заради това е известна и като „Долномахаленската църква“.
 История: Предполага се, че днешният храм е построен на мястото на малка черква от XVI в., когато градът става център на Самоковска епархия. Съществуват доказателства, че тук е имало аязмо с лековита вода и метох. През 1720 г. църквата е обновена без разрешение от турските власти. В по-късен етап (1829 – 1830 г.) тогавашните енориаши, живеещи в непосредствена близост до храма, решават да обновят сградата на черквата. През 1833 г. получават и официално разрешение – ферман, с точните размери на бъдещия храм. Черквата е изградена в настоящия си вид в съвсем кратък период от около 2 – 3 години. Строена е по-пестеливо, тъй като в Долната махала е имало по-малко християни. Самият строеж е финансиран от около 14 еснафски сдружения и отделни граждани. Много хора полагат колективно труд при строителството. Оттогава започва ново летоброене на църковната обител, грижливо отразявано в летописна книга (кондика). На 21 ноември 1834 г. (Въведение на пресвета Богородица) е избран храмовият празник, а на следващата година на 14 септември 1835 г. (Кръстовден) храмът е тържествено осветен. Характерно за самоковската черква „Въведение Богородично“ е, че още с издигането ѝ се превръща в обединителен център на тази градска част, отличаваща се с пъстър етнически състав. През Възраждането (вероятно от 1853 г.) църквата поддържа училище и библиотека с ръкописни и старопечатни книги. Първоначално школото се е помещавало в частна къща, а през 1860 г. е изградена специална сграда до черквата. Наследник на това училище е днешното ОУ „Христо Максимов”. След Освобождението към храма е издигната и камбанария. През 90-те години на XX в., когато председател на настоятелството към храма е свещеноиконом Петър Стоименов (архиерейски наместник на Самоковска духовна околия), се полагат доста усилия по обновяване на външната фасада на църковната сграда. По това време (1990 г.) при храма е основан дамски хор. По-късно, при председателстването на отец Георги Николов е направен цялостен ремонт на покривната конструкция, а през първото – средата на второто десетилетие на XXI в., когато за председател е назначен свещеник Михаил Колев, усилията са съсредоточени основно върху интериора – набавяне на свещници и църковна мебел, изработени изцяло в стила на Българското възраждане; както и в реставрация на храмовия иконостас и неговите икони, дело на Димитър Зограф, един от най-ярките представители на Самоковската художествена школа. През 2008 г. църквата получава статут на паметник на културата с национално значение.
  • Архитектура и изкуство: В архитектурно отношение долномахаленската черква „Въведение Богородично“ представлява трикорабна, едноапсидна псевдобазилика с полуцилиндрично засводяване на централния кораб, носено от два реда измазани дървени колони. От запад има открита галерия - нартика, която опасва и част от южната стена. По-късно изградената камбанария е долепена до западната фасада. Църквата има два входа – главен от запад и от юг. Покривът е двускатен.
Най-голямо богатство от интериора на храма е неговия иконостас и особено иконостасните икони. По голяма част от тях са дело на големия Димитър Зограф (син на основоположника на Самоковската школа Христо Димитров). Забележително е, че иконите в този храм представляват изолиран случай, при който може да се наблюдава почеркът на Димитър Зограф в цялостна композиция. Иконите не са подписани, но висотата на изпълнението им и същевременно излизаща на преден план скромност, разкриват кой е техният автор. В черквата има икони и от други представители на първото поколение прочути майстори на Самоковската иконописна школа като Иван Николов Иконописец и др. Допреди реставрацията на иконостаса, подета от отец Михаил, иконите са се намирали в окаяно състояние. Безчестници откраднали техните обкови и дори си позволили да надупчат голяма част от самите светини. Реставрацията включва укрепване и пребоядисване на иконостаса в цвят „старо злато“, както и възстановяване и освежаване на пострадалите икони.  
  • Църквата “Успение на св. Богородица”,  наричана още Митрополитска Църквата “Успение на св. Богородица”, наричана още Митрополитска е осветена през 1793 година. Митрополитската църква в Самоков е съградена със средствата на родолюбиви самоковци, като на мястото преди това е имало на по-малка църква от ХVІІ век.   Наполовина скрита в земята, тя била оградена още и с пръстен от висок каменен дувар. През 1805 година започнало преизграждане на църквата с цел превръщането й от едно- в трикорабна, по-висока и по-просторна. Четвърт век били нужни на строителите да завършат новия храм.
Запазеният и до сега молитвен салон е с яки каменни стени. Два реда колони го разделят на три кораба, средният от които е по-широк от страничните. Гевгирени решетки и дъсчени стени затварят от запад параклис и стълбище за емпорията. От изток е прибавена олтарна абсида, която излиза извън правоъгълния молитвен салон. Църквата се завършва от открит притвор, чието писано чело се носи от стройни колони с резбовани главулеци. За деня на освещаването светогорският майстор Андон изрязал иконостас, амвон, архиерейски и епитропски тронове, два проскенитария. Дърворезбата е върху орехови дъски, които конски керван пренесъл от далечния Атон. Иконите, които били вложени в прорезите на иконостаса, са дело на зографа Христо Димитров. Този иконостас е първият паметник, отзнаменувал раждането на Самоковската художествена школа. Заедно със строежа за разширението на Митрополитската църква трябвало да бъде разширен и иконостасът на майстор Андон. Това свършил дошлият наскоро от Солун майстор Атанас Теладуро. През 1833 година майсторът завършил двете нови странични крила на иконостаса като ги свързал с архитектоничното членение, което майстор Андон дал на своето творение. Резбованата преграда на олтара се превърнала в една цялостна вертикална стена с един цокълен ред, ред на големите икони, архитрав, корниз и лозница, ред на малките икони и богата ажурна венчилка. Така двама майстори, дошли в различни времена в Самоков, създават с творческа дързост един паметник на резбарското изкуство, който се превръща в школа за майсторите-резбари от Самоков, а техният иконостас остава ненадминат в своето майсторство. Днес, наред с уникалната дърворезба, в църквата се пазят икони на основоположника на самоковската школа Христо Димитров, Захари Зограф, Иван Николов Иконописец, Никола Образописов, Захари Попрадойков, Коста Геров – Антикаров, Михаил Белстойнев.
  • Църквата “Рождество Богородично”, известна като Бельова църква е късносредновековен паметник. Тя се намира в южния край на гр. Самоков, по пътя към Боровец. В малката църквица се влиза през тежка врата, обкована с едроглави гвоздеи, а над вратата от вътре ръката на Никола Образописов е изписала думите: „За слава на светата единосъщна и неразделима троица Отца и Сина и Светия дух, изписа се тази църква такава, каквато е сега през 1869 година, 15 април. Тя беше и от старо време изписвана, но в последните времена издраскана и развалена дотолкова, че не беше възможно да остане така. За уверение на това се намира запазена част зад дулапа… Кога е пак съградена не знае никой да каже, нито се намери някъде надпис. По предание се разказва да я е издигнал някой си Бельо и по тази причина да носи неговото име – Бельвата църква. Тя беш, преди да се обнови през средата преградена… нямаше нито един прозорец, а от вън беше зарита със земя… Долното изображение показва каква беше преди.” Този текст съдържа първото пълно документиране на късносредновековен паметник, възстановен през епохата на нашето Възраждане. През годината, която споменава Никола Образописов, малката домашна църквица на местния феодал Бельо е удължена за сметка на притвора като е било прибавено ново колонно предверие. Старите унищожени надписи били покрити с нов слой мазилка, върху който Никола Образописов, Христо Дупничанина и Христаки Зографски, изписали ярки, пъстри сцени, а резбари нашарили иконостаса. При реставрация през 1957 година, по данни на проф. Васил Захариев, в дренажния канал край църквата са намерени женски златни и стъклени накити от ХІІ-ХІІІ в. По-късно при археологическите проучвания на некропола около Бельова църква се откриха данни за погребения на монаси от края на ХІ – началото на ХІІ в., както и находки типични за епохата на Второто българско царство. Доказано е, че през 1737 година Бельова църква е приютила мощите на един български светец-мъченик – Самоковският Митрополит Симеон Попович.  Високограмотен и с невероятен дух, българският архиерей става водач на християнското население срещу султана, за което е арестуван, окован във вериги и хвърлен в тъмница без съд. След 23 дена мъчения, окован с железни гюлета на краката, обезобразен, с оскубана брада и коса, е отведен в София. Отказвайки да отстъпи от вярата си той е заведен на бесилото зад църквата “Св. София”, където намира смъртта си.
  • Самоковският девически манастир се намира в самия град Самоков. Самоковският девически манастир "Покров Богородичен" е основан през 1772 г. като девически метох на Хилендарския манастир по инициатива на баба Фота. Тя обединила малобройна девическа общност в града и дълги години до смъртта си през 1844 г. била игуменка на манастира. В периода 1837 – 1839 г. била построена манастирската църква, около която постепенно се издигнали жилищните и стопанските постройки. През 1872 г. манастира се сдобива с устав и в края на 19 в. монахините в него достигат до сто. След Освобождението Самоковският манастир продължава да се издържа със сукнарство, а монахините участват в различни международни изложения в Лиеж (1905г.), Лондон (1907г.) и в Първото българско земледелческо промишлено изложение в Пловдив през 1892г. Грамотите, които получили от тези изложения, могат да се видят и днес в магерницата.

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

 


ВАЖНО Е ДА ЗНАЕТЕ:



Адрес на Поклонник ЕООД:
  • гр. София, 1000 район "Средец", ул. "Калоян" №9 "В" (в двора на храм "Св. Петка", до житарната);
  • тел. 0700 18 244, 0878 958 468;
  • ел. поща: office@poklonnik.bg


Застраховка „Отмяна от пътуване“: ПОКЛОННИК.БГ ЕООД предоставя възможност за сключване на допълнителна застраховка “Отмяна на пътуване” по чл. 80, ал. 1, т.14 от Закона за туризма, покриваща разходите за анулиране на пътуването, за съкращаване и прекъсване на пътуването, поради здравословни причини на пътуващия, негови близки, неотложно явяване на дело, съкращаване от работа и др. Повече информация в офиса на фирмата.

Туроператор ПОКЛОННИК.БГ ЕООД е застрахован по смисъла на чл. 42 от Закона за Туризма в „Застрахователно дружество Евроинс АД“ със застрахователна полица № 03700100002761/ 03.06.2020

Удостоверение за Туроператор № 5008 и Турагент № РК-01-7065