Асеновград

.

Асеновград е седалище на Асеновградска духовна околия, която попада в диоцеза на Пловдивска епархия. Митрополит на епархията е Негово Високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай. Градът отстои на 19 км от Пловдив.

Асеновград (старо име Станимака до 1934г.) носи името на българския владетел от Второто българско царство Йоан Асен II (1218-1241г.). Архитектурният комплекс на Асеновата крепост (именувана в миналото Петричка крепост) с църквата „Св. Богородица Петричка“ е изсред добре запазените архитектурни паметници от средновековната българска архитектура. Асеновград е известен като „малкия Ерусалим“ заради внушителното средоточие на църкви, параклиси и манастири, разположени в границите на града и в околностите му. Броят на църквите и параклисите според наличните данни варира между 200 и 300 параклиса и около 30 църкви.

В града се намират и благоговейно се почитат чудотворните икони на Пресвета Богородица – „Елеуса“ („Умиление“) и „Златна Ябълка“. Чудотворната икона „Пресвета Богородица – Елеуса“ се съхранява в храм „Св. Богородица Благовещение“ (така наречената „Рибна“ църква). Чудотворната икона на Божията майка „Пресвета Богородица – Одигитрия“ („Пътеводителка“), наричана „Златна ябълка“, защото особено помага на бездетни семейства, е достъпна за поклонение в храм „Успение на Пресвета Богородица“, разположен в квартал Горни Воден.

В района на Асеновград се намират манастирите: ставропигиалния Бачковски манастир „Успение Богородично“ (отстои на 10км), епархийските – Араповски „Св. Неделя“ (8км източно), Кукленски „Св. св. Козма и Дамян“ (8км западно), Горноводенски „Св. св. Кирик и Юлита“ (2км югозападно), Белащенски „Св. Георги“, Мулдавски „Св. Параскева“ (4 км), местността Кръстова гора.

ЗАПИСВАНЕ:

За да се запишете за поклонническо пътуване, да попитате за желана от Вас дестинация или за въпроси, свържете се с нас, ние Ви очакваме !

Адрес: гр. София, 1000 район „Средец“, ул. „Калоян“ №9В

(в двора на храм „Св. Петка“, житарната)

Телефони: 0700 18 244 0878 958 468

Ел. поща: office@poklonnik.bg poklonnik@abv.bg

Фейсбук: facebook.com/poklonnik.bg/

гр. Асеновград, България

България

Град

Included

Асеновград

ОТ НАШАТА ГАЛЕРИЯ

Снимки, касаещи града:

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

Асеновград е град в Южна България. Той се намира в област Пловдив и е разположен на 15 km южно от град Пловдив.

История:

История в древността. Край Асеновград са намирани находки от новокаменната ера (3500 -3000г. пр. Христа), енеолита (3000 - 1900г. пр. Христа), от къснонеолитната и каменомедната епоха. През Vв. пр. Христа тракийското племе одриси образувало своя държава, чиито територии обхващали земите по средното и долното течение на река Марица. През 341г. пр.Хр. попада в териториите на Филип Македонски, който превзема царството на одрисите и град Пулпудева (Пловдив) с околностите му, като го преименува на свое име - Филипопол. Осемнадесет години по-късно Севт III възстановява Одриското царство. Следва келтско завоюване на тези земи, за което свидетелстват археологическите находки, до 212г. пр. Хр., когато одриският цар Севт IV отново си ги възвръща. В рамките на период от седем столетия траките обитават територията на града.

История в Римско време. Тракия и Родопите са окончателно присъединени към Римската империя през 46г. пр. Хр. и остават в рамките й в следващите три века. През IV-Vв. нахлуват готи, авари и хуни и превзетите селища Филипопол и околностите са опустошени. Славяните, които населват района в периода V-VIIIв., бавно превземат всички земи в региона. От този период IXв. датира Петричката крепост (днес Асенова крепост), построена заедно с други крепостни укрепления за да се ограничи нахлуването на славяните към беломорска Тракия. През територията на града е преминавал важен кръстопът до беломорска Тракия.

История в границите на Първото българско царство. Съдбата на Асеновград по време на Първата българска държава (681-1018г.) е неизвестна, тъй като неговото име не се споменава никъде. Повечето догадки се правят въз основа съдбата на съседния Филипопол. За пръв път областта е присъединена към българските територии по времето на Маламир (831-836г.). В следващите години на съществуване на Първото българско царство тези територии са периодично присъединявани и попадат за кратки или по-дълги периоди към българските предели. В 965г. руският княз Светослав превзема тези земи като подлага на масова сеч населението му, а пет години по-късно са отново византийско владение. За пръв път името на града Стенимахос (означава "отбрана на проход") се споменава в устава на днешния Бачковски манастир, написан от основателя му Григорий Бакуриани (†1086).

История на Станимака в границите на Второто българско царство. Това са годините на най-голямото величие за града. Включен е в пределите на огромната българска държава от цар Йоан Асен II (1218-1241г.), който предприема възстановителни работи, укрепва и разширява станимашката крепост Петрич, възстановява и благоустройва храма "Св. Богородица - Успение" в селището. В годините след неговото управление крепостта и селището преминават последователно на няколко пъти ту под византийско, ту под българско управление. При цар Иван Александър (1331-1371г.) градът заедно с останалите родопски крепости е включен в пределите на България.

История на Станимака в границите на Османската империя. През XVIIв. след потурчването на Средните Родопи, чепинските потурнаци на Хасан бей опожарили и разрушили от Станимака до Костенец 33 манастира и 218 църкви, според свидетелства на според поп Методи Драгинов от село Корова.

Използвани са материали от сайтовете на Пловдивска Света Митрополия, Община Асеновград ; Станимака - авторски проект на Ивайло Мирчев

Още информация за града:

Църквите на Асеновград:

В Асеновград и околностите на града са концентрирани голям брой църкви, манастири и неизброим брой параклиси. Това е спечелило на града прозвището "малкия Ерусалим". Само някои от тях споменаваме, а много повече пропускаме.

Църквата “Св. Богородица – Благовещение” (наречена още „Рибната”) е най-забележителният православен храм в града. Днес е енорийски, но в миналото е бил имот на Бачковския манастир. В днешния си вид храмът датира от 1834г., построен върху основите на стар параклис от XIIв. В храма се съхранява чудотворната икона на Пресвета Богородица - Елеуса (Умиление). В двора на храма се намира параклисът "Св. Йоан Предтеча" с аязмото, в което живеят рибки, за които не се грижи човешка ръка. В лековитата вода на аязмото се намира друга чудна икона на Пресвета Богородица, изработена от стъкло. Към енорията на църквата има четири параклиса.

Цървата "Св. Богородица - Успение" е от най-ранното средновековие, вероятно от времето на Бакуриановите строежи (Григорий Бакуриани - основателя на Бачковския манастир в XIв.). Така просъществувала до Третия кръстоносен поход (1189г.), когато църквата и голяма част от градските постройки били разрушени. Възстановена при Иванко (1199г.), и отново пострадала при византийско и по-късно под латинско управление. Възобновена и благоустроена от цар Иван Асен II (1207г.). През XVIIв. е разрушена от кърджалиите наред с много други църкви и манастири. Наричала се "Метохора" т.е. централна, а също "Дълбоката" заради вкопаността в земята. Към енорията на църквата има петнадесет параклиса.

Храм "Св. Никола" е посветен на св. Николай Мирликийски Чудотворец с храмов празник 6 декември. Намира се в старата югозападна част на града. В сегашния си вид е издигнат в XIXв. след неколкократни разрушавания от кърджалийски нападения. В района на храма са намерени монети и кръстове от X-XIIв. Към енорията на храма има седем параклиса, сред които параклиса-костница "Св.св. Симеон Стълпник и Трифон" издигнат през 1836г.

Храм-параклис "Св. Василий" е параклис към разрушения през 1962г. храм "Св. Марина". Параклисът датира от XVIIв., изцяло разрушен и опожарен от турците и възстановен от енориашите в 1859г. Старинните икони, дърворезбования иконостас и църковната утвар от разрушения храм "Св. Марина" са приютени в параклиса. Голямата икона на "Св. Харалампий" в сребърен обков-ризница, съхранявана тук, се смята за чудотворна. Към енорията на храма има седем параклиса.

Храм-параклис "Св. Йоан Предтеча" е средновековна църква в западните покрайнини, недалеч от крепостната стена, разположена върху стръмна отвесна скала. Известна е сред местните като "Св. Яни". Времето на основаването се датира различно между XIв. и XIII-XIVв. Принадлежи към енорията на храм "Св. Георги - Метошки".

Храм "Успение Богородично" кв. Горни Воден ("Златна Ябълка") е известна със съхраняваната в нея чудотворната икона "Пресвета Богородица - Одигитрия (Пътеводителка)", известна като "Пресвета Богородица - Златна ябълка", която се почита за всяка просба, но най-вече от бездетни родители. Счита се, че храмът датира от XVIIв с последващи обновявания през XIXв. Към храма има единадесет прилежащи параклиса. Линк към сайта на храма.

Храм "Св. Георги" в големия квартал Амбелино е споменат за първи път в извори от XVIIв., обособен по това време в отделна енория. Как е изглеждал не знаем. Разрушен от кърджалиите в XVIIIв. и построен в сегашния си вид в средата на XIXв. Към енорията на храма има 8 прилежащи параклиса.

Храм "Св. Атанасий" e построен в XIXв. с разрастването на града към равнината. Бил със скромна архитектура на фона на внушителните стари храмове в централната част.

Храм "Св. Троица" е построен в XIXв. като израз на желанието на българите да имат храм, в който богослужението да се води на роден език. В двора му съществувало първото българско училище в града.

Използвани са материали от сайтовете на Пловдивска Света Митрополия, Община Асеновград ; Станимака - авторски проект на Ивайло Мирчев

Асеновград

седалище на Асеновградска духовна околия