Top
 

Бачковски манастир

вторият по големина манастир в България

Бачковски манастир

.

Бачковският манастир „Успение Богородично“ е вторият по големина манастир в България след Рилския манастир. Основан е през 1083г. от севаст Григорий Бакуриани, грузинец по произход.

Основна информация. Манастирът е ставропигиален тоест подчинен пряко на  Патриаршията. Разположен е  край село Бачково, на 10км южно от гр. Асеновград, на  територията на Пловдивска епархия. Той е действащ  мъжки манастир. От 2014г. игумен  на манастира е Негово Високопреподобие архимандрит Симон. Храмовият  празник на  манастира е 15 август, когато църквата празнува Успението на Пресветата Божия Майка.  В съборния  храм на специално нарочено място се пази Бачковската чудотворна икона на  Пресвета Богородица, достъпна за  поклонение от всички вярващи. Запазена е  традицията  в деня на намирането и връщането на чудотворния  образ  да бъде  извършвано литийно шествие, установено още през XVIIв.



ЗАПИСВАНЕ:


За да се запишете за поклонническо пътуване, да попитате за желана от Вас дестинация или за въпроси, свържете се с нас, ние Ви очакваме !

Адрес: гр. София, 1000 район „Средец“, ул. „Калоян“ №9В

(в двора на храм „Св. Петка“, житарната)

Телефони: 0700 18 244    0878 958 468

Ел. поща:   office@poklonnik.bg    poklonnik@abv.bg 

Фейсбук:  facebook.com/poklonnik.bg/



Манастир, България
  • Included
    Бачковски манастир

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

Разположен е край село Бачково, на 10км южно от гр. Асеновград, на територията на Пловдивска епархия.

История:
В първите години след създаването си в началото на XIв. манастирът се обитава и обгрижва от монаси от източните части на Византия – най-вероятно грузинци по произход. Манастирското братство в новооснования манастир е било многочислено за времето си с 50 монаси. Манастирът се е ползвал с пълна независимост от светската и църковната власти. Притежавал е значителен брой имоти, селища, земи в Родопите, Беломорска Тракия, средства, стопански инвентар, богата богослужебна утвар, отстъпени и осигурени от Григорий Бакуриани и завещани от неговия брат магистъра Абасий. Още след създаването на манастира започва да действа книжовно-богословска школа. Манастирът преминава във владение на българския цар Иван-Александър през 1344г. когато Станимашка (дн. Асеновградска) област е отстъпена от Византия. Ползва се с покровителството и дарителството на българските царе. С попадането на българските земи под османско владичество животът на манастира става по-труден, периодично плячкосван и разрушаван. Но монашеският живот продължава и богослужението не спира. В началото на XVIIв. има активна възстановителна и строителна дейност, препостроени из основи са съборния храм, избата, трапезарията, метохът в Асеновград. През 30-те и 40-те години на XIXв.  се извършва цялостно разширение на манастира по инициатива на български радетели ктитори. Разширен е с втори двор - южния, построени са сградите в южния двор с третата черква “Св. Никола”.
Подробно за историята на Бачковския манастир
"История на Бачковския манастир" от архим. проф. д-р Павел Стефанов

Още информация за манастира

Основаване:
Бачковският манастир е основан през 1083г. от Григорий Бакуриани – феодален владетел,  високопоставен византийски военачалник, получил титлата “велик доместик” - командващ сухопътните сили на   Византийската империя на Запад, най-вероятно грузинец по произход. Основан е по времето на византийския император Алексий I Комнин. По това време областта, в която е издигнат манастира, влиза в територията на Византийската империя и е част от владенията на Григорий. С основаването на манастира Григорий Бакуриани оставя и Устав (Типикон), с който урежда устройството на манастирския живот.
Бачковска Чудотворна Икона на Пресвета Богородица:
Иконата се пази на специално нарочено място в съборния храм, според заръката на Божията Майка, в дясно от централния вход на специален иконостас с три стъпала  пред него. Иконата е притежание на  манастира вероятно от времето на неговото основаване.  Изображението на Божията Майка е от типа "Елеуса" (“Умиление”),  облечено в сребърни и златни  обкови. Предание твърди, че тя е творение на св. апостол и евангелист Лука, прелетяла сама  от   Грузия до манастира, заради небрежение. По време на трудните години на османското владичество  иконата е била скрита  за да бъде спасена от многократните опожарявания и плячкосване на  манастира   и намерена по чудесен начин вначалото на  XVIIв. в Клувията (гр. клетка) – скална ниша,  обградена от високи скали, разположена на 2км източно от манастира.
Подробно за Чудотворната икона на Бачковския манастир и чудесата й.
Храмов празник:
Манастирската обител отбелязва тържествено своя храмов празник на 15 август –  Успение на Пресвета  Богородица с празнични богослужения в многолюдно присъствие. Особено се  честват всички Богородични празници. Също  така е запазена вековната традиция да бъде извършвано  литийно шествие с Бачковската Чудотворна икона на Пресвета  Богородица в деня на нейното  откриване на втория ден на Великден. Литийното шествие се отправя на 4км път пеш до  Клувията, където е била скрита и по-късно намерена чудотворната светиня. Носенето на иконата се извършва винаги на рамо,  поставена на специална рамка-носилка.
Подробно за тържествените шествия в Бачковската света обител
Манастирски храмове и постройки:
Съборният манастирски храм “Успение на Пресвета Богородица” е издигнат през 1604г. върху основите на старата Бакурианова черква. Най-старият храм във вътрешността на манастира, запазен от основаването му, е “Св. Архангели Михаил и Гавриил”. Той е двуетажен, по необичаен начин вписан в по-големия съборен храм така че западният вход на последния е точно под олтарната част на „Св.Архангели”.  Третата манастирска черква “Св. Никола” е построена в 1836г. и малко по-късно изографисана от Захари Зограф.
Църквата-костница, разположена на около 300м. източно от манастира до манастирските гробища, е запазена от основаването, построена  през 1083г. от Григорий Бакуриани за да бъде място за упокой на “грешните му кости”. Тя е двуетажна сграда, в чиято архитектура се забелязва преобладаващо влияние на средновековните сирийски, кавказки и армено-грузински характерни белези. В църквата има запазени стенописи от XIв.
Към манастирските имоти се числят множество параклиси, тринадесет на брой, разположени в околността на манастира. Запазен е Манастирският метох в Станимака (дн. Асеновград) с метошката черква “Св. Георги”. Той е един от трите странноприемници - метоси, построени от Григорий Бакуриани при основаването на манастира. Останалите два, разположени в Беломорието, не са запазени. Постройките в манастирския метох са запазени във вида си от XVIIв., когато са възстановени върху основите на старите руини от XIв.
Подробно за архитектурата и постройките на манастирския комплекс