Видинска епархия – Чипровски манастир

Берковска духовна околия е най-голямата сред петте такива във Видинска епархия. Седалището на архиерейското наместничество е в гр. Берковица.
Духовната околия е разположена на територията на шест общини: Монтана, Бойчиновци, Чипровци, Георги Дамяново, Берковица  и  Вършец.

Чипровски манастир

Чипровският манастир “Св. Иван Рилски”, наричан още  Железнишки манастир e построен в близост до левия бряг на река Чипровска Огоста, в подножието на Язова планина, която е част от Западна Стара планина. Манастирът се намира на около 6 км. североизточно от гр. Чипровци и километър по отбивка в дясно от шосето на Монтана. Има изграден параклис и указателна табела, насочваща поклонниците. 

Историческо развитие и текущо състояние
Манастирското предание,  а и народното също, носят информация за създаването му по времето на Първата българска държава, като манастир-крепило на българския дух и мощ. Не са запазени останки от най-старите му постройки – многократно е разрушаван, ограбван и опожаряван от османците. В продължение на повече от девет века той е важно книжовно и просветно средище. Унищожена е богатата манастирска библиотека с ценни славянски книги и икони, както и килийното училище съградено там. Легенда гласи, че след въстанието на  синовете на двамата последни български владетели –Константин и Фружин  през 1404 г. е лумнал първия пожар, понеже връх Кулата и манастирът били обитавани от царския син Константин, затова и на съседните височини има извор наречен “Царев кладенец”. Храмовият  празник се чества на 19 октомври, когато Църквата ни празнува скромния отшелник от Рила планинa, пустинножител и чудотворец св. Йоан Рилски – небесният закрилник на българския народ.

Описание, архитектурно и културно-исторически наследности:

Манастирският комплекс включва еднокуполна каменна църква с красив дърворезбован иконостас, каменна кула звънарница с костница на загиналите във въстанието, малък параклис, сгради с чардаци и дървени арки. Църквата му е ниска, зидана от камък и покрита с плочи, тя е еднокорабна, триконхална, с купол и певници. Вътрешността на наоса е разчленен посредством 4 арки, носени от пиластри. При преустройството на православните монаси в края на 17 в. оргиналните стенописи са покрити с вар, но под белия слой личат все още геометрични и растителни орнаменти. Резбованият иконостас, украсен с живопис и позлата, както и иконите по него  са дело на копривщенския зограф Христо Енчев, работел заедно с още двама неизвестни майстори в годината на освобождението. Църквата е паметник на културата от национално значение.

След Освобождението, когато е възстановена южната сграда в източния край, на втория етаж е приспособено помещение и е направен параклисът “Св. Атанасий Александрийски /Велики/”, който е  паметник на архитектурата и изкуството. Той е посветен на Царя – Освободител, на стената отвън под тавана има надпис “Слава и чест на императора Александър Николаевич, покровител и избавител български”. С малки букви е пояснено, че ктитор на изображението на този храм е Макарий. Изографисал го е неизвестен майстор от Трявна. 

Автор: Нина Колева

Повече снимки в галерията.