Врачешки манастир

История: Знае се, че манастирът бил опожарен от турците в края на XIV в. Не е ясно кога бил възстановен, но очевидно през XVI в. тук вече работел добре организиран  скрипторий. В националната библиотека  „Св. св. Кирил и Методий” има преписи на Псалтир от 1559г., Граматика на Мелетий Смотрицки от 1666г., и Служебник от 1673г.,  правени в манастира. През XVII в. в манастира имало килийно училище. По време на кърджалийските вълнения в края на XVIII в. манастирът отново бил опожарен, а монасите  избити. Мястото пустеело до  края на XIXв., когато пресвета Богородица  се явила на местен младеж Атанас Якимовски, който бил задрямал под едно крушово дърво докато пасял стадото си. Пресветата Божия майка му показала мястото на опожарените сгради и недалечното лековито аязмо. След като Атанас Якимовски споделил видението си със селския свещенник - отец Петър Цанов, той веднага събрал съселяните си и направили разкопки. По време на разкопките били открити основите на манастирския храм, кости на убити монаси, части от дървен полилей, кадилница и неповредена икона на Пресвета Богородица. Това е известната Врачешка чудотворна икона на Божията Майка от ХVІІ в. Малко по-късно през 1891г. върху намерените основи вече е построена скромна църква от най-известния майстор в Ботевградско по онова време – уста Вуно Марков. Манастирът постепенно се възражда като мъжка обител, а от 1937г. се превръща в девически, какъвто е и до днес. Схиигумения Евпраксия (1914-2013г.): Майка Евпраксия е игуменка на манастира от 1975г. до земната си кончина на 16 октомври 2013г. Едва 14 годишна по име Тота, родом от Гложене, Тетевенско, тя чула глас в себе си "няма да се жениш!" През май 1937г. станала послушница в манастира. В манастира по това време имало "църква с пробит покрив, една схлупена къщурка и стара воденица", а двете монахини, които го обитавали, живеели много бедно. Божият промисъл среща младата Тота с Кръстанка (по-сетнешната майка Касиана), с която стават неразлъчни и най-близки духовни сестри. Двете приемат монашеско пострижение в малка схима в 1941г. След земната кончина на майка Касияна с.Евпраксия поема духовното ръководство на сестринството и управлението на манастирската обител в следващите 38 години, в които продължава да облагородява духовно и да увеличава благолепието на манастира. Велика схима приема в 1989г. Жизнеописание на незабравимата наша майка Схиигумения Евпраксия Игумения Касияна (†1975г.).: Легендарната монахиня Касияна, възстановителка на Врачешката света обител,  е игуменка в продължение на 32 години от 1943г. до блажената си кончина през февруари 1975г. Постъпва като послушница в манастира през 1938г., а през 1941г. приема монашеско пострижение заедно със своята духовна сестра Евпраксия. По време на комунистическия режим прекарва 16 месеца в Сливенския затвор за това че е укривала в манастира, със съгласието на сестрите, сина на тогавашния мелничар на манастира, подофицер осъден на смърт чрез разстрел. Ново изпитание идва през 1967г., когато комунистическата власт одобрява проект, според който манастирът трябва да стане дъно на язовир. Въпреки опасността, с голяма надежда на Бога сестрите продължават градежа на новото монашеско крило. Веднъж, когато майка Касияна четяла акатист, в лека дрямка видяла св. Три Светители, да й подават една тухла и да казват "Продължавайте!" Бог спасил светата обител, а язовирът бил построен на друго място. С разклатено здраве след времето в затвора, майка Касияна се упокоява в Господа в 1975г. и сега обитава небесните селения, както й е било известено преди смъртта й, а и както самата тя свидетелства след кончината си, когато за духовно укрепяване на сестринството се явила на с. Евпраксия и на още една монахиня. Стояла на един висок връх, и на въпроса  ʺКъде си майко? Там какво е?ʺ ‐ отговорила: ʺТук е блаженство! Но не за всички! Обичайте се и ще влезете в това блаженство!ʺ ‐ след което я озарил силен лъч светлина, който я издигнал нагоре и тя се изгубила с него в небето.