Градешки манастир „Св. Йоан Предтеча“

Възникването на градешкия манастир ”Св. Йоан Предтеча” под нивото на равнината, колкото и не характерно да звучи, е наистина доста любопитно и благодатно за окото на човека място. Той е съграден върху света земя и се слави като едно духовно средище, преживял множество изпитания. Възникването му се свързва с късноримската и раннобългарска крепост в близката местност „Калето”, съществувала до началото на ХІI век – преди поробването ни от Византия и със средновековното селище „Селището” и неговия некропол, продължило да съществува и по времето на Втората българска държава.

От средновековните извори до нас е достигнала и любопитна сбирка от документи – ХVІ век, отнасящи се до развитието на северозападните български земи, от която черпим ценни данни и за миналото на светата обител. Във военни дневници и други документи от този период, описващи боевете на влашкия войвода Михаил Витязул срещу турците през зимата на 1594-1595 г., се споменава, че по българските земи на юг от река Дунав  в този край около 2000 селища са напълно разрушени и изпепелени, сред които Градешкия, Струпешкия и Черепишкия манастир. Те са опостушени до основи. Тогава Градешкия манастир е бил до река Огоста. Когато манастирът е нападнат и разрушен, един от братята монаси решава да се скрие в тази местност, в която в момента е манастира. Направил си колибка. Един ден, докато вършел някаква работата, видял над главата си орел, който кръжал и носел нещо. Не се виждало точно какво. Накрая грабливата птица пуснала една дъска, която паднала на мястото на сегашния храм. Когато монахът отишъл да види какво точно е пуснала, намерил старото опожарено клепало от манастира край реката. Имало и овчари, станали свидетели на това чудо. Тогава братът монах решава да направи църква на това място, като изгражда днешната тук, следван от  Божия знак и напътствието свише. След известно време се възражда и манастира с неговото ново братсво.  Между 1821-1868 г. в приземието на североизточното крило на манастира имало килийно училище. В него се обучавали на четмо и писмо младежи и деца от околните села.  Широко разпространено сред местните е преданието за черкезко нападение над манастира, когато били избити всички деца и младежи в това училище. Кървавото клане селяните сравняват със събитията в Батак и Перущица. „С огън и меч”, казват, преминали през манастира черкезите и всички, които заварили в него, избили.

Невероятни моменти от историята на манастира през превратния  ХХ век научаваме от църковните архиви, съхранени днес в Държавен архив – гр. Враца. Трагични събития сполетяват манастира след Балканските войни. В онези бурни времена той преживява един от най-тъжните си периоди. Тъмните облаци се сгъстяват над него особено по време на всеобщия братоубийствен хаос, настъпил през 1923 г. Освен че се отнемат манастирските имоти по решение на земеделското управление, всред всеобщото помрачение на умовете по време на Септемврийските бунтове, отделни лица се одързостяват дотам, да го нападат и ограбят неколкократно. При едно от тези нападения игуменът – архимандрит Харитон е убит, без да изпълни желанието си да възроди духовните ценности в околното население. Идвайки тук чак от Хилендарския манастир, само година по-рано с единствената цел – да бъде възстановена ролята му на духовно-просветен център, какъвто е бил през Възраждането.

След трагичната му кончина, неговият заместник йеромонах Артемий, идва тук чак от Хилендарския манастир, водейки със себе си и двама свои ученици. Светогорският монах поема управлението с трепет и боязън, като всячески се старае да опази и манастира, и повереното му паство. А нападенията и грабежите не стихвали в района. Той поверил тревогите си на свети великомъченик Мина и свети Йоан Предтеча, като приканвал местното население за повече вяра и упование в Бога. Отправял множество молитви към тях, за да предпази  народа от зли и пагубни изкушения. Тези свои страдалчески преживявания описва в писмо до тогавашния  врачански митрополит, за да разкаже как дълготърпеливите му молитви довели до чудодейното преобръщане на миряните. Окуражен от Божията помощ и застъпничеството на светците-закрилници на манастира, той призовава населението да подпише писмена гаранция, че няма вече да посяга на тази обител и още повече – на него самия. Не след дълго страхът Божий се завърнал в населението, роден чрез духовните плодове от усърдните молитви на отец Артемий. Архивните документи разкриват, че населението започнало да прави големи дарения и пожертвования всяка година на 15 август – деня на Света Богородица. Дарявали жито, животни, кърпи, месали, кенар, сапун и други домашни произведения. А най-много посещения и дарения се правели на Богоявление, Ивановден, първата неделя на Великия пост, през Страстната седмица, на Връбница и Възкресение, на Благовещение, Преображение Господне и Успение Богородично. И нищо чудно, като се знае, че трима закрилници бдят над светата обител – свети Йоан Предтеча, свети пророк Илия и свети Мина. Така, благодарение на техните молитви и трудове, монасите обновяват  изцяло Градешкия манастир – и материално, и духовно.

Но, по време на смутните години в края на XX век братята монаси са изгонени по най-позорни начини и манастирът е бил превърнат в един вертеп. Светата обител претърпява и преживява множество катаклизми и обрати. Била е превръщана в обор. По-късно, манастирът е бил козарник, мандра, почивна станция на различни институции с цел развлечение. Което е много жалко, а съдбата на много наши манастири е подобна.   Благодатта обаче, която обитава това място, не може да се отнеме, каквото и да правят човеците. Може  да се опорочи името,  да се омърси мястото материално, но като духовно, не може и никак не би могло. Там, където са манастирите и църквите винаги има подчертано Божие присъствие и намеса, които не могат да бъдат отнети. Бог поглежда милостиво на манастира и  благославя с решението на Врачанския епархийски съвет, и на Врачанския митрополит Григорий, да се възвърне статута му като действащ мъжки манастир през месец декември 2019 г., назначавайки йеромонах Спиридон за домакин, иконом и игумен на светата обител, за да се грижи за нейното благолепие и възвръщане към духовен живот. За да може всеки православен християнин да дойде, да получи своята утеха, да се откъсне от житейския свят, който е тежък, особено в днешно време на изпитания, които са за наше смирение. Ако имаме вяра в Бога, тези неща не бива да ни смущават, дори това, че са в световен мащаб. И нека винаги озарени от  блясъка на словата, отпечатъни в сърцата ни, да бъдем в съзвучие с химна на любовта от 1 Кор. 13:1-8;13.

Манастирът има и параклис, носещ името „Св. Йоан Рилски“.

Снимките в галерията са направени по време на поклонническото пътуване на 11 и 12 юли 2020 г. Автор на текста е Нина Колева, като е използван и аудио запис на разказа на отец Спиридон пред поклонниците.