Девически манастир „Св. Пантелеймон“

История на манастира

На юг от хълма Присой бърдо в Предбалканската котловина, се намира тиха света обител, посветена на св. вмчк Пантелеймон. Началото си тя води от 1872 г., когато благочестивото семейство на Минчо Попрайчев и Дража Недялкова със свои средства закупуват една нива в източния край на с. Присово и построяват първата жилищна сграда. По-големият им син Райчо вече е послушник в близкия манастир „Св. Архангел Михаил“. В него постъпва и бащата Минчо, след като по чудесен начин е изцерен от тежка болест. Майката с по-малките деца била приета в метоха на същия манастир. В 1867 г., бащата и синът приемат монашество с имената Методий и Роман. На следващата година и майката – с името Евфимия. След като монасите от манастира „Св. Арх. Михаил“ били разгонени, йеродякон Роман постъпва в Плаковския манастир „Св. пророк Илия“, където имало школа за църковни певци. Когато в 1872 г., е построена първата сграда, в нея се настаняват бащата, майката и четирите дъщери, които стават монахини с имената Мита-Евфросиния, Бона-Татяна, Станка-София и Неда-Зиновия. Идеята за създаване на девическа обител е желание и копнеж на цялото семейство и всички по-нататъшни обстоятелства показват, че затова има воля Божия, въпреки трудностите и скърбите. След смъртта на монах Методий в 1878 г., грижите за новостроящия се манастир падат върху Роман, когото Божият промисъл отвежда в Букурещ. Там той става архимандрит и протосингел на митрополит Панарет Рашев в българската църква „Св. св. Кирил и Методий“. Заемайки видно място сред българските общественици, той положил всички усилия и средства за доизграждане на обителта. След многото трудности за издаване на разрешително за строеж на храм, по воля Божия то е получено от княз Александър Батенберг при посещението му в 1881 г. Строежът веднага започва и на следващата – 1882 г. на 27.07. храмът е осветен от митрополит Климент (Васил Друмев) и е посветен на св. вмчк Пантелеймон. На тази дата официално се поставя началото на нов девически манастир във Великотърновска епархия. Иконостасът и камбаните са изработени в Букурещ. По-късно в 1888 г. и в 1900 г. отново от семейството основатели са построени западното крило (камбанария) и северното, които дават сегашния облик на обителта. По време на Освободителната война тук са квартирували руски офицери, начело с ген. Гурко. От тях е посадено в 1877 г. вековното дърво гледичия, намиращо се в двора на манастира. След смъртта на митрополит Панарет (1887 г.), архимандрит Роман управлява българската църква в Букурещ до 1898 г., след което се завръща в Присовския манастир и в 1925 г. предава душата си в Божиите ръце. След майката схимонахиня Евфимия, последователно игуменстват две от дъщерите основателки. От 1934 г. според устава вече е избрана игумения от монашеското сестринство. И в тежките години на атеизъм в обителта не замира иноческия подвиг, молитва и служението Богу чрез любовта към ближните.

Житие на св. Великомъченик Пантелеймон

Този преславен сред мъчениците Христов страдалец се родил във Витиния, в гр. Никомидия и бил наречен Пантолеон, което значи „лъв във всичко“. Баща му по вяра бил езичник, а майка му – света Евула – християнка. След нейната смърт, момчето тръгнало по следите на елинската заблуда. Бащата дал сина си в училище, където Пантолеон с успех напредвал в лекарското изкуство и бързо надминал всички, отличавайки се с благоразумие и красота.
Един ден момчето минало покрай дома на християнския свещеник Ермолай. Той узнал духом, че този младеж е избран Божий съсъд и дълго беседвал с него за Единия Истински Бог, за Христовото учение и заповеди, а след време го просветил със свето кръщение. Пантолеон станал известен лекар в царския двор. Любовта към Бога възпламенявала сърцето му и в лечението му помагала Господнята благодат. Той безвъзмездно изцерявал всякакви болести, не толкова с лекарства, колкото с призоваване на Христовото име. Никой не си отивал от него без да получи утешение и помощ. Това породило завист у другите лекари. Те, за да го погубят и разбирайки, че е християнин, го предали на царя – езичник. Пантолеон застанал без страх пред император Максимиан, който отначало с увещания, а после и със заплахи се опитал да го принуди да се поклони на идолите. След като изповядал Христа, започнали мъченията. Остри оръдия раздирали тялото му, после опалвали раните с огън. Хвърляли го в разтопено олово и в морската дълбина, пускали срещу него зверове, но светецът оставал невредим. Той търпеливо понасял мъките, като непрекъснато се молел. И сам Господ му се явявал, за да го укрепи в тежките мъчения. Мнозина като видели как Бог чрез много чудеса прославил Своя угодник, се отрекли от идолите и изповядали Христа. Разярен и безсилен, царят го осъдил на смърт. Докато светецът се молел, Господ от небето го нарекъл с името Пантелеймон, което значи многомилостив и му дал благодат да проявява милост към всички прибягващи към него в скърби и беди. След като отсекли главата му, заедно с кръв потекло и мляко и маслиненото дърво, под което бил посечен се покрило с церителни плодове. Тялото му било хвърлено в огъня, но се оказало неповредено и вярващите с благоговение го погребали. Това станало на 27.07.305 г.

Снимките са от поклонението на 05-07.2020 г.