Долнолозенски манастир „Възнесение Господне“

Долнолозенски манастир „Възнесение Господне“ („Св. Спас“)

Дългият, стръмен и неравен път, водещ до манастира, сякаш оформя в съзнанието, неизбежната  мисъл, как трябва да вървиш по големия път, житейския, измерващ стъпките от смирението към  любовта. И това, че разстоянието не се отмерва с километрите понякога, а с разликата на душевността в нашата строга индивидуалност. Именно тази разлика е винаги – хоризонтална и вертикална, синергично свързана като голямата и първа Христова заповед, в която Господ Иисус казва: „ Възлюби Господа  Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед; а втората подобна ней, е: възлюби ближния си, като себе си; на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците” (Мт. 22:37–40; Гал. 5:14). Двете заповеди за любовта са  взаимно свързани и не биха  могли да съществуват една без друга. По този начин, чрез вертикала и хоризонтала, се чертае християнския кръст, отнеме  ли се една от двете, няма да го има  кръста, няма да има и християнство.

Вписан хармонично сред природата, над лабиринта на Лозенската планина, загърнат от слънчевите лъчи, манастира „Възнесение Господне” чака преизпълнен с богатата си, неизказана история. Той е част от Софийската Мала Света гора, познат е с името „Свети Спас”, поради народното название на Възнисение Господне, наричано още Спасовден. Разположен е на малка тераса, на 5 км.  югоизточно от с. Долни Лозен. Трудно достъпен е откровено казано, особено в зимния сезон. В близост е връх Половраг, до който може да се стигне по маркирана пътека. Намира се в близост и до националната база на Червения кръст, до там пътя е асфалтов, може да се отиде с градски транспорт от София, като се вземе автобус от гара Гео Милев № 5, от гара Искър № 7 или от „Цариградско шосе” маршрутно такси № 42. А от селото Долни Лозен се тръгва от последната спирка на автобус № 5 и на маршрутното такси  № 37 по ул. „Половраг”, може с кола или автобус до базата. Оттам пътя, който води  до него е горски (черен ), достъпен за лека кола или микробус, сложена е и насочваща табела за поклонниците. От вън пред портите на светата обител има голяма поляна и изградена беседка, където човек може да отдъхне и поразмисли.

Манастира, според устни данни, е основан по времето на 12-13 в., като многократно е разрушаван и възстановяван, в годините на османското поробване остава за дълго време опустял и разрушен.. През17 в. възкръсва под формата на духовно огнище, разпръскващо блясъка и светлината си години наред. За това черпим информация от записката – пролог на Миней  и преписки към Германския сборник от Никола Граматик, където споменават годините 1671 и 1694 с развита богата книжовна дейност, с училище и калиграфска школа. Долнолозенската света обител и училището при него се споменават и в ръкописа за житие на св. Иван Рилски и св. Йоаким Осоговски (1671 г.). В началото на 18 в. той отново е изпепелен и сринат до основи. До деня и часа на паметната 1821 г., когато игумен Киряк Врачанин е изградил сегашната еднокорабна църква, разбираме от надпис върху паметна плоча, която свидетелства за това. Има негов ктиторски лик от 1869 г. в южния ъгъл на западната стена. През същата година майстор от Радомирско – Цвятко Тодоров се заема с изграждането на срутилия се свод, правейки трите еднакви по размер купола, разположени по надлъжната ос на църквата. Според надписа на западния вход, храмът е бил изографисан два пъти: през 1847 г., след възобновяването му през 1831г. и през  1869 г., след като е бил възстановен свода. Второто изписване става от самоковският живописец Никола Образописец, Христаки Зографски и Димитър Христов. Стенописите и иконите са много добре запазени, показващи ни голямото майсторството на авторите си. Библейски сцени от Стария завет са изрисувани в горния пояс на храма, той се слави и с това, че по стените му са изобразени най-много български светци, както и светци войни. Тук са образите на Св. св. Кирил и Методий, св. цар Борис-Михаил, св. Иван Рилски Чудотворец, св. Патриарх Евтимий, св. Никола Нови Софийски, св. Георги Нови Софийски, св. Онуфрий Габровски, св. Константин Софийски, св. Петка Търновска и св. Неделя. Изписан е и сръбския княз Владимир Дуклянски, който бил женен за Косара, дъщерята на цар Самуил. Иконите от иконостаса са дело на самоковски зографи изписани от 19 в. „Св. Георги”- 1857 г.; ”Св. Харалампий” -1855 г.; „Св. Мина” – 1873 г.; „Св. Богородица” – 1873 г., подписани са от Никола Образописец. В манастира има съхранени писмени данни от 15, 16, 17 в. със запазена духовна история. В едни панигирик с преписки от 1738 г. е поръчано да се помни, кога е бил задържан и кога осъден на смърт, чрез обесване (случило се на 3 пъти) Симеон митрополит Сомоковски, по-късно Св. свщмчк Симеон Самоковски (21.08.). Тук е момента да споменем и името на предната майка игумения Домника, преселила се в Царството небесно със 75 г. монашески живот. Човек – енциклопедия за монашеството, достигнала до тази човешка зрялост през житейския си път, пример за едно голямо духовно богатство! Тя грижливо е съхранила, пазела и преписвала важни данни и исторически събития, старинни и ценни книжа. Такива като служебните книги от училищното възпитание, богослужебни книги от Москва, книги на гръцки език – Миней от 1689 г., ръкопис от 1704 г. за службата на св. Кирик и Юлита. В църквата се пазят частици от мощите на св. Симеон Самоковски, св. безсребърници Козма и Дамян, св. Харалампий и св. Пантилеймон. Има чудотворна икона на „Св. Богородица Троеручица” (20х15), копие от Троянския манастир. До 1900г. манастира е бил мъжки. Храмовият му празник е на големия Господски празник Възнесение, който е подвижен и няма точно определена дата, празнува се 40 дни от Възкресението на Господ Иисус Христос, винаги в четвъртък. В същия ден на празника, след Св. Литургия се  прави литийно шествие до аязмото над манастира. Манастира е действащ, с една монахиня – игумения Агатия. Служи се само на големи празници и то по възможност.

Тук, отдалечен от човешката гълчава, стигнал до върха.., прекосил сякаш границата между земното и небесното, осъзнаваш, че не желанието да полетиш на воля е по-силно, а тава да притихнеш – успешно да се приземиш. Гледайки цялото Софийско поле и хоризонта слят с небето под краката ти, умът сам рисува образа на картина. Картина, в която Спасителя гледа света в Нозете Си, опитвайки се някой друг да Му Го подари. И така, стъпили на здрави основи, ние може да усетим онази благодатна синергия, онова пулсиращото махало, сраснало с времето на човешкия живот, чийто Бог е дарил Чрез Диханието Си. Имено то отмерва дните, чрез стъпките на монаха и туптенето на сърцето на избрания- вярващ народ!

Текст: Нина Колева

Снимки в галерията.