Киевско-Печерската лавра

Киевско-Печерската лавра (на украински: Києво-Печерська лавра) е исторически източноправославен пещерен манастир в Киев, Украйна, намиращ се на гористите склонове по река Днепър. Въпреки че представлява културна и туристическа забележителност, манастирът продължава да е действащ мъжки манастир.

Киевско-Печерската лавра съдържа множество архитектурни паметници: подземни пещерни системи, използвани като монашески килии и параклиси, крепостни стени, църкви, камбанарии.

Пещерите на Киевско-Печерската лавра представляват две независими пещерни системи, всяка от които съдържа подземни църкви и мрежа от килии и тунели между тях.

През 1051, основателят на Лаврата, монахът Антоний, първо изкопал и се заселил в пещера на един от хълмове в съседство с днешната Лавра. Пещерата се разраснала, с многобройни допълнителни коридори и параклиси под земята в комплекс, известен днес като Далечните пещери (Дальні печери). През 1057, Антоний се преместил и поставил началото на нов пещерен комплекс, наречен Близките пещери (Ближні печери).

В Лаврата са погребани над 100 души, измежду които най-известните са:

(предполагаемо) Иля Муромец – в пещерите (около 11-12 век)
хроникьорът Нестор – в Близките пещери (около 1114 г.)
Олег, син на Владимир II Мономах – в Църквата на Спасителя в Берестов (около 12 век)
Евфемия Киевска, дъщеря на Владимир II Мономах – в Църквата на Спасителя в Берестов (1139 г.)
Юрий Долгорукий – в Църквата на Спасителя в Берестов (1157 г.)

Снимки: в галерията.
Текст и снимки: Презвитера Александра Делова