Top
 

Несебър

център на Софийска епархия и седалище на българския патриарх

Несебър

.

Несебър е част от Бургаска духовна околия, чиято територия е включена към Сливенска епархия. Митрополит на Сливенска епархия е Негово Високопреосвещенство Сливенският митрополит Йоаникий.

Старият Несебър (стари имена Мелсабрия, Месабрия, Месемврия), разположен върху неголям полуостров, е един от най-древните градове в Европа. Развитието на християнството в града и строителството на храмове тук датира от времето на приемането на християнството за официална религия и учредяването на Константинопол като столица на Източната Римска империя. Тук са някои от най-старите църкви в България, а и в Европа. Особен разцвет преживява градът през XIII-XIVв., от когато датират много и добре запазени църкви. Околностите на града са били осеяни с манастири, споменават се имената на седем, които са били утвърдени центрове на исихазма.

По легендарни данни през своето съществуване Несебър е имал около 40 църкви. В момента има данни за 23 от тях.  А като се има предвид, че по-голямата част от града днес е под морските води, броят им е вероятно далеч по-голям. Почти през цялата си история Несебър е бил резиденция на митрополит. Така две от несебърските църкви – “Св. София” (Vв.) и “Св. Стефан” (XI-XIIв.) – са повече известни като Старата и Новата митрополия.

Заради многобройните и много добре запазени старинни църкви и множество стари постройки от античността, средновековието и възраждането, старият град Несебър е включен в Списъка на паметниците на Световното културно наследство на ЮНЕСКО.



ЗАПИСВАНЕ:


За да се запишете за поклонническо пътуване, да попитате за желана от Вас дестинация или за въпроси, свържете се с нас, ние Ви очакваме !

Адрес: гр. София, 1000 район „Средец“, ул. „Калоян“ №9В

(в двора на храм „Св. Петка“, житарната)

Телефони: 0700 18 244    0878 958 468

Ел. поща:   office@poklonnik.bg    poklonnik@abv.bg 

Фейсбук:  facebook.com/poklonnik.bg/



гр. Несебър България
  • Included
    Несебър

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

Несебър е град, разположен в Югоизточна България. Той се намира в община Несебър, област Бургас, в съседство на север с най-голямото българско черноморско летовище Слънчев бряг.

История:
Древна и антична Месамбрия. Заселен е в края на бронзовата епоха, преди повече от 3200 години. Името, дадено му от древните траки, Мелсамбрия означава "град на Мелса" - Мелса е името на основателя му, а "бриа" е тракийското име за град. От времето на траките има само останки от крепостните стени. Първите гръцки колонисти, дорийци по произход, пристигат в края на VIв. пр.Хр. Градът се разраства и придобива облика на типичен гръцки полис по структура, функция и управление. Води активни търговски контакти с останалите градове по Черно, Егейско и Средиземно море. Сече собствени монети. Многобройните находки от този период говорят за богат културен и икономически живот. От елинския период има запазени останки от акропола и от храма на Аполон.
Римска и Византийска Месемврия. Римските войски стъпват тук през 72г. пр.Хр., но трайно се установяват в началото на Iв. Градът продължава да бъде важен търговски и културен център на Римска Тракия. С приемането на християнството за официална религия и установяването на столицата в Константинопол в Месемврия се развива внушително строителство на храмове, нова водоснабдителна система, градски терми. Ангажирани са най-утвърдените архитекти на империята, а строителството е по подобие на столичните прототипи. Близостта на столицата на империята и близките отношения, които градът поддържа по вода с Константинопол, е фактор за  силния тласък в развитието на града.
Несебър в пределите на Византийската империя и Българското царство. В границите на българската държава Несебър бива включен за първи път през 812г. при управлението на хан Крум (803-814г.). Той бива населен от българи и славяни. Попада отново за по-дълъг период под българско управление при цар Симеон I Велики (893-927г.). През XII-XIIIв. се строят и се стенописват църквите “Св. Стефан” (XI в.) и “Св. Йоан Кръстител” (XI в.) - станали прототип на строените по-късно несебърски църкви-шедьоври от ХIII-ХIVв.  Градът е периодично включван ту към византийска, ту към българска територии, като играе важна политическа и търговска роля в рамките и на двете държави. Присъединен е за пореден път към Българската държава през 1304г. от цар Тодор Светослав. Особено развитие градът претърпява при управлението на цар Иван Александър (1331-1371г.), който богато дарява несебърските църкви и предприема строителство на нови. Строят се много нови църкви “Христос Пантократор” (XIII - ХIV в.), “Св. Йоан Неосветени” (XIV в.), в околностите на града активна духовна дейност развиват редица манастири - “Св. Богородица”, “Христос Акрополит”, “Св. Петър, “Св. Андрей”, “Св. Илия”, “Св. Власий”, “Св. Никола Емонски” - центрове на исихазма в България. През 1361г. е отново под управление на византийския император.
Несебър в рамките на Османската империя. Градът пада  под османско господство през 1453г. През този период е построен един храм "Св. Възнесение Господне" ("Св. Спас"), а някои са разширени и стенописани - "Св. Стефан" (Новата митрополия) е стенописван през XVI и XVIIIв. според запазен ктиторски надпис. Несебърската школа по иконопис продължава да функционира и през османския период, като е особено активна през XVII-XVIII век. Повлияна е от византийските иконописни центрове Атон, остров Крит и пр. От този период са запазени две турски бани и чешма.
Несебър през Възраждането. През XIXв. подемът на Възраждането оставя своя белег върху развитието на града. От този период датират многобройните дървени жилищни постройки с типичната Възрожденска архитектура. Традиционно те са двуетажни, като долният етаж е изграден от камък и кал, а горният е с външна дъсчена обвивка, а отвътре е варосан. Над 100 на брой реставрирани възрожденски къщи оформят живописни архитектурни ансамбли.  
Подробно за историята на Несебър  

Още информация за града:

Храмовете в Несебър: На неголемия полуостров с дължина едва 850м., на който се намира старинният Несебър, е разположено богатство от живописни старинни храмове - раннохристиянски базилики, антични и  средновековни църкви. Обявени са за архитектурно-строителни паметници или музейни обекти и понастоящем не са действащи.
Единствената действаща църква в стария Несебър е  храм "Успение Богородично" (1873г.). Големият Богородичен празник Успение на Пресвета Богородица, или Голяма Богородица – 15 август, е официалният празник на град Несебър. Неговото начало датира отпреди 140 години, когато новопостроеният централен храм на стария град се посвещава на събитието Успение на Пресвета Богородица. Оттогава и градът е под особената закрила на Майката на християнския род.
Храм "Успение Богородично" (1873г.). Централната светиня на храма е чудотворната икона от византийско време (X-XI в.) „Пресвета Богородица”, известна като "Черната Богородица" поради тъмните цветове на рисунъка. Произходът на иконата не е установен. Според едно предание това е гръцка военна икона от 13 век, пленена от цар Иван Асен Втори в битката при Клокотница, когато българите разбиват войската на Теодор Комнин. Според друго предание иконата била донесена в Несебър от Св. Гора. Местните жители разказват, че чудотворната икона на Пресвета Богородица многократно е спасявала Несебър от нашественици. Тя помага особено за изгонване на бесове и нечисти сили.
Повече за Чудотворна икона на Пресвета Богородица, храм "Успение Богородично", Несебър   Някои от откритите старинни храмове в стария Несебър посочваме в хронологичен ред:
Базилика "Св. Богородица Елеуса" ("Умиление") (Vв.)  е вероятно най-старата Месемврийска църква. Тухлените печати са от времето на император Юстиниян (527-565г.). Има размери 28 х 18м. Името й се споменава в грамота от цар Иван Александър (XIVв.). Вероятно тук се е съхранявала икона на Пресвета Богородица Елеуса, чийто сребърен обков е изработен по поръка на чичото на царя - Самуил. Днес тази икона е в Национален Исторически Музей.
Храм "Св. София" ("Старата митрополия") (Vв.) е била централната църква на Месемврия. Тя е трикорабна базилика, с една полукръгла апсида, която отвън е тристенна, с нартекс (предверие) и атриум (вътрешен двор). Дължината й е 25,50 метра. Имала е двускатен покрив, който не е запазен. Била е стенописана и с богата мозаечна украса от малки камъчета по пода. Сегашният вид на храма датира от IXв.
Храм "Св. Йоан Кръстител" (X-XIв.)  Градена е от ломен камък и хоросан и е с размери 14 Х 10 метра. Около прозорците и над вратата се забелязват наченки от украсни елементи, работени от тухли. Църквата е типичен представител на прехода от скъсената базилика към кръстокуполната църква. През 2013 г. в резултат на реставрация на църквата бе установено, че е построена върху основите на късноантична трикорабна базилика.Според плана си и материалите от проучванията базиликата може да се датира в VI век.
Храм "Св. Димитър" (XIв.)  е разкрита при разкопки от 1968г. Намира се в непосредствена близост до Старата митрополия, от северната й страна. По план е кръстокуполна, квадратна и триапсидна. Запазени са стълбовете, които са поддържали купола на храма. Строена е навярно като фамилна църква.
Храм "Св. Стефан" ("Новата Митрополия") (XI-XIIIв.) е бил някога посветен на Пресвета Богородица, затова стенописите са свързани с живота на Пресветата Божия Майка. Разширена е през XVI и XVIIIв. Почти напълно са запазени оригиналните стенописи от XVIв., а също иконостаса от същия период.  Изобразени са над 1000 фигури в 258 композиции.
Храм "Св. архангели Михаил и Гавриил" (XIIIв.)  е еднокорабна, кръстокуполна, с притвор. Размерите й са 13,90 Х 5,30 метра. Църквата е завършвала с широк купол, а на запад е имало четвъртита кула, която се е издигала над притвора. Каменната стълбичка, която е водела към нея, е скрита в западната стена на църквата.
Храм "Христос Пантократор" (XIII-XIVв.)  е измежду най-добре запазените средновековни църкви в оригиналния си вид от XIVв. с типичната живописна архитектура от това време.
Храм "Свети Йоан Алитургетос" или "Свети Иван Неосветени" (XIII-XIVв.)  Макар и не добре запазена и пострадала от земетресението през 1913 год., тя е изящен пример на живописния архитектурен стил от Средновековието. Размерите й са 18,50 Х 10,25 метра. Църквата е кръстокуполна, с квадратен наос и просторен притвор. В средата на наоса се издигат четири колони, поддържащи висок тесен купол.
Храм "Св. Параскева" (XIII-XIVв.)  е в непосредствена близост до храм "Св. Архангели". Има размери 15 х 6м. Тя е еднокорабна, с притвор, на изток завършва с петстенна апсида. Градена е от дялан камък и от тухли, в редуващи се пояси. Богато орнаментирана с мотиви на рибена кост, слънце, зигзаг, шахмат и др., които са изпълнени от камък и тухли. Над тях в пояси се развива декоративна украса от четирилистни и кръгли глазирани панички, вградени в самата стена.
Храм "Св. Теодор" ("Св. Тодор")_(XIII-XIVв.) е малка еднокорабна църква, с притвор и една абсида. Размерите й са 8.70 х 4.15 м. Фасадите са разчленени със слепи арки от обработени камъни и тухли. Пространството под арките е запълнено от шахматни или зигзагообразни орнаменти, оформени чрез каменни блокчета и тухли.
Храм "Св. Възнесение Господне", наричана още "Св. Спас" (1609г.)  е строена със средствата на богат несебърски гражданин по времето на митрополит Киприян, както свидетелства запазения ктиторски надпис. Тя е еднокорабна и едноабсидна църква сразмери 11,70 х 5,70м. Някога по цялата северна страна е минавал тесен и дълъг притвор и с него ширината на църквата е била 9.80 м. Запазени са голяма част от стенописите от XVIIв.
Някои от несъществуващите храмове, разрушени през комунистическите години, при прилагането на регулационния план са "Св. Георги Стари - Големия", "Св. Георги Нови", "Св. Спиридон", средновековната "Св. Влахерна" (посветена на св. Мария от Влахерна).
Използвани са материали от сайтовете на Светия Синод на БПЦ - Българска ПатриаршияСвети места,  ПравославиетоМузей "Старинен Несебър",