Още информация за града:
Храмовете в Несебър:
На неголемия полуостров с дължина едва 850м., на който се намира старинният Несебър, е разположено богатство от живописни старинни храмове - раннохристиянски базилики, антични и средновековни църкви. Обявени са за архитектурно-строителни паметници или музейни обекти и понастоящем не са действащи.
Единствената действаща църква в стария Несебър е храм "Успение Богородично" (1873г.). Големият Богородичен празник Успение на Пресвета Богородица, или Голяма Богородица – 15 август, е официалният празник на град Несебър. Неговото начало датира отпреди 140 години, когато новопостроеният централен храм на стария град се посвещава на събитието Успение на Пресвета Богородица. Оттогава и градът е под особената закрила на Майката на християнския род.
Храм "Успение Богородично" (1873г.). Централната светиня на храма е чудотворната икона от византийско време (X-XI в.) „Пресвета Богородица”, известна като "Черната Богородица" поради тъмните цветове на рисунъка. Произходът на иконата не е установен. Според едно предание това е гръцка военна икона от 13 век, пленена от цар Иван Асен Втори в битката при Клокотница, когато българите разбиват войската на Теодор Комнин. Според друго предание иконата била донесена в Несебър от Св. Гора. Местните жители разказват, че чудотворната икона на Пресвета Богородица многократно е спасявала Несебър от нашественици. Тя помага особено за изгонване на бесове и нечисти сили.
Повече за
Чудотворна икона на Пресвета Богородица, храм "Успение Богородично", Несебър
Някои от откритите старинни храмове в стария Несебър посочваме в хронологичен ред:
Базилика "Св. Богородица Елеуса" ("Умиление") (Vв.) е вероятно най-старата Месемврийска църква. Тухлените печати са от времето на император Юстиниян (527-565г.). Има размери 28 х 18м. Името й се споменава в грамота от цар Иван Александър (XIVв.). Вероятно тук се е съхранявала икона на Пресвета Богородица Елеуса, чийто сребърен обков е изработен по поръка на чичото на царя - Самуил. Днес тази икона е в Национален Исторически Музей.
Храм "Св. София" ("Старата митрополия") (Vв.) е била централната църква на Месемврия. Тя е трикорабна базилика, с една полукръгла апсида, която отвън е тристенна, с нартекс (предверие) и атриум (вътрешен двор). Дължината й е 25,50 метра. Имала е двускатен покрив, който не е запазен. Била е стенописана и с богата мозаечна украса от малки камъчета по пода. Сегашният вид на храма датира от IXв.
Храм "Св. Йоан Кръстител" (X-XIв.) Градена е от ломен камък и хоросан и е с размери 14 Х 10 метра. Около прозорците и над вратата се забелязват наченки от украсни елементи, работени от тухли. Църквата е типичен представител на прехода от скъсената базилика към кръстокуполната църква. През 2013 г. в резултат на реставрация на църквата бе установено, че е построена върху основите на късноантична трикорабна базилика.Според плана си и материалите от проучванията базиликата може да се датира в VI век.
Храм "Св. Димитър" (XIв.) е разкрита при разкопки от 1968г. Намира се в непосредствена близост до Старата митрополия, от северната й страна. По план е кръстокуполна, квадратна и триапсидна. Запазени са стълбовете, които са поддържали купола на храма. Строена е навярно като фамилна църква.
Храм "Св. Стефан" ("Новата Митрополия") (XI-XIIIв.) е бил някога посветен на Пресвета Богородица, затова стенописите са свързани с живота на Пресветата Божия Майка. Разширена е през XVI и XVIIIв. Почти напълно са запазени оригиналните стенописи от XVIв., а също иконостаса от същия период. Изобразени са над 1000 фигури в 258 композиции.
Храм "Св. архангели Михаил и Гавриил" (XIIIв.) е еднокорабна, кръстокуполна, с притвор. Размерите й са 13,90 Х 5,30 метра. Църквата е завършвала с широк купол, а на запад е имало четвъртита кула, която се е издигала над притвора. Каменната стълбичка, която е водела към нея, е скрита в западната стена на църквата.
Храм "Христос Пантократор" (XIII-XIVв.) е измежду най-добре запазените средновековни църкви в оригиналния си вид от XIVв. с типичната живописна архитектура от това време.
Храм "Свети Йоан Алитургетос" или "Свети Иван Неосветени" (XIII-XIVв.) Макар и не добре запазена и пострадала от земетресението през 1913 год., тя е изящен пример на живописния архитектурен стил от Средновековието. Размерите й са 18,50 Х 10,25 метра. Църквата е кръстокуполна, с квадратен наос и просторен притвор. В средата на наоса се издигат четири колони, поддържащи висок тесен купол.
Храм "Св. Параскева" (XIII-XIVв.) е в непосредствена близост до храм "Св. Архангели". Има размери 15 х 6м. Тя е еднокорабна, с притвор, на изток завършва с петстенна апсида. Градена е от дялан камък и от тухли, в редуващи се пояси. Богато орнаментирана с мотиви на рибена кост, слънце, зигзаг, шахмат и др., които са изпълнени от камък и тухли. Над тях в пояси се развива декоративна украса от четирилистни и кръгли глазирани панички, вградени в самата стена.
Храм "Св. Теодор" ("Св. Тодор")_(XIII-XIVв.) е малка еднокорабна църква, с притвор и една абсида. Размерите й са 8.70 х 4.15 м. Фасадите са разчленени със слепи арки от обработени камъни и тухли. Пространството под арките е запълнено от шахматни или зигзагообразни орнаменти, оформени чрез каменни блокчета и тухли.
Храм "Св. Възнесение Господне", наричана още "Св. Спас" (1609г.) е строена със средствата на богат несебърски гражданин по времето на митрополит Киприян, както свидетелства запазения ктиторски надпис. Тя е еднокорабна и едноабсидна църква сразмери 11,70 х 5,70м. Някога по цялата северна страна е минавал тесен и дълъг притвор и с него ширината на църквата е била 9.80 м. Запазени са голяма част от стенописите от XVIIв.
Някои от несъществуващите храмове, разрушени през комунистическите години, при прилагането на регулационния план са "Св. Георги Стари - Големия", "Св. Георги Нови", "Св. Спиридон", средновековната "Св. Влахерна" (посветена на св. Мария от Влахерна).
Използвани са материали от сайтовете на Светия Синод на БПЦ - Българска Патриаршия, Свети места, Православието, Музей "Старинен Несебър",