Адрес: гр. София, 1000 район „Средец“, ул. „Калоян“ №9 „В“

(в двора на храм „Св. Петка“, до житарната)

Телефони: 0700 18 244    0878 958 468

Ел. поща:  poklonnik@abv.bg 

Фейсбук:  facebook.com/poklonnik.bg/

Поклонническо пътуване до о. Корфу

Леко хладна октомврийска сутрин и вече пълен автобус. Повечето хора нямат търпение да потеглим. Въоръжена с кафе намирам мястото си в автобуса и не след дълго поемаме. Поредното поклонническо пътуване на нашата пътуваща църква, този път с основна цел Свети Спиридон Тримитунски. Щастието ми се усмихна почти в последния момент тъй като местата бяха свършили около 2 месеца преди пътуването. И така нашата енорийска църквица“ Свети Андрей Първозванни“ остана зад нас.

Няколко думи от водача ни доц. Павлов и ето молитвеното правило за път да достигнем по живо по здраво до светите мощи. След отекването на молитвата се чува само ромола на двигателя. Поради ранния час на потеглянето повечето хора открадват последни минути сън. Очакват ни около 700 км до ферибота и още малко по острова след това. За целта си имаме 2-ма шофьори.

Вече сме в Епир и на разклонението за Верия се отделяме от магистралата. През изключително живописни места стигаме до манастира на Свети Йоан Предтеча скътал се между величествени скали. Това е нашата първа поклонническа спирка. Всички сме възхитени от красотата и спокойствието около себе си. Докато изчакваме нашия домакин (един от монасите), загряхме камерите.

След “Богородице Дево..“ всички вече са притихнали в очакване на разказа на монаха за манастира. Специално за нас изнесе реликвите на манастира – частици от свети мощи на Свети Йоан Предтеча, главата на Свети Климент Охридски, частица от мощите на Свети Георги и свети мощи на Света София. От целия разказ най-впечатляващо бе за светата глава на Свети Климент и факти от житието на новоканонизираната Преподобна София. Отишла си от този свят преди около 40 години. Нейното житие е дело на игумена на манастира с когото имахме много одухотворена среща и който дари на групата книжка за манстира и книжка с житието на Преподобна София, както и икона на Света Богородица персонално за всеки. От него научихме и за български монах-Агапий,  подвизавал се в манастира и след връщането си в България смъртоносно ранен от турците и умрял от раните си на 13-ти Октомври (денят на нашето посещение беше 12.10). Игумена – арх. Порфирий ни каза, че са започнали стъпки за канонизирането му.

След час , час и нещо път достигнахме пристанището на Игуменица където ни очакваше ново приключение – пътуване с ферибот. Слънцето много приятно се заиграваше с водите на Йонииско море и сякаш наоколо имаше разпръснати хиляди кристали.

В заника на слънцето достигнахме остров Корфу. Отдалеч се виждаха крепости запазили в себе си много история и вероятно много тайни. Всъщност едва на излизане от ферибота разбрахме, че буквално Свети Спиридон ни е довел (това беше името на ферибота ни).

Остров владян от веницианци (близо 400 години), англичани, французи, австроунгарци, за кратко и от руснаци в съюз  с турци. Всичко това се отразява на архитектурата като цяло и в частност на църквите – както в екстериора, така и в интериора. Името на острова на гръцки е Керкира, каквото е и името на главният му град. Размерите му са 60 км. по дължина и на ширина до 28 км. в най-широката си част. Населението варира, поради огромното количество чужденци особенно през активния сезон, който тук е по-дълъг заради мекия климат. Бреговете на острова се мият от три морета – Йонийско (на запад), Адриатическо (на север) и Средизимноморско (на юг).

В настъващия сумрак едва – едва се различават красотите на острова, но и утре е ден. За да достигнем хотела си (намиращ се в северната част на острова) ,пътуваме през тесен, криволичещ планински път. Точно тази част на острова е по-планинска (най-високия връх е Пантократор – 906 м. височина). Сега е мястото да се отбележи високия професионализъм на шофьорите. Благодарение на това около 9 часа вечерта пристигнахме в курортното селище Сидари.

Слънчевото съботното утро на 13-я ден на Октомври ни призоваваше кам нови емоции. Обещаваше да е топло и приятно. Не след дълго, около обедно време достигнахме Палеокастрица – източно разположена и много живописна. Манастирът, който беше и целта ни бе разположен на леко възвишение, но дори и изкачвайки се не чувставахме умора поради райската красота около нас. От една страна водата с всички кристални нюанси на синьо и тюркоаз ,от друга омайваща растителност в зелено-пъстри нюанси. И ето пред нас се изправи арката на манастира на Света Богородица, датиращ от началото на XIII век, но днешното оформление придобил малко по-късно-XIII-XIX век. Построен по всяка вероятност като духовна подкрепа на ромейското укрепление. Ангелокастро,дало отпор на завоевателите. Трудно е да се опише с думи цялата тази красота. Имаше интересна архитектура, с впечатляваща от видово разнообразие растителност. Просторен и чист вътрешен двор, в средата на който красив кладенец, обрисуван с интересни орнаменти. Вероятно действуващ в миналото, а сега освен водата приел и доста многонационални монети. А акустиката му беше перфектна. В църквата на манастира под звуците на “Богородице дево..“ запалихме свещици, помолихме се , поклонихме се на иконите (също една от тях чудотворна). Особенно ме впечатли икона на Божията майка с цвете в ръка. Аз лично виждах за първи път .Има поверие ,че при оставяне на сухо цвете и при дълбок а молитва, то се съживъва. Много интересни експонати видяхме в музея на манастира – запазени олтарни икони, одежди, утвар, библия, богослужебни книги. Под музея бяха разположени преси за добиване на зехтин, основен поминък в района вклучително и на монасите.

И отново на път през Зеления остров (това е другото име употребявано за Корфу) към Керкира-града.                                                                                          И ето достигаме до сърцевината на нашето поклонническо пътуване – Свети Спиридон Тримитунски Чудотворец. Пресичайки централната част на Керкира (осеяна с много места за развлечение – игрище за голф, зелени площи, музей, множество кулинарни изкушения), сърфирайки през тълпа от туристи по тесните улички на града изпълнени с множество магазинчета достигаме църквата на Свети Спиридон. На входа на църквата виждаме негово мозаечно изображение около, което са разположени свещници приемащи малката жертва с молби към светеца. Интериора в църквата е една приятна симбеоза на Венициаски стил и ортодоксалност. Подредени един след друг всеки изчаква благоговейно своята среща със светеца – за много от нас първа. Тъй като е Събота след обед съркофага е затворен. Направен е със сребърен обков и украсен със сцени от живота на светеца. Започва служение на един монах, с четене на акатиса на Свети Спиридон. Приятно спокойствие, прекрасна молитвеност. В края на службата бяхме помазани, а съприкосновението със светеца ,засили благодатното въздействие. Има много разкази за Свети Спиридон по отношение на извършените от него чудеса както прижеве, така и след преселването му при Бога. Един от тях е спасението на града от турците (11-ти август). Това е едно от официалните литийни шествия в чест на светеца. Друго литийно шествие има на Великден и третото на 12-ти декември. На почти всички е известно, че тялото му поддържа една постоянна температура( 36.6) като при живите хора. Друго всеизвестно е че всяка година при преобличането му (2 пъти годишно), при все че му слагат нови пантофи, всеки следващ път биват намерени износени, явно доказателство, че светия епископ не спира да помага на нуждаещите се. Роден и живял в Кипър, град Тримитунт, по време на царуването на Константинт Велики, светите му мощи се покоят там до VII-ми век когато биват отнесени в Константинопол, на по-безопасно място. 1453-та година ,при завземането на Константинол са пренесени на о.Корфу, където са покоят и до днес. Тези и други факти можем да открием в житието на светеца, както и отделни сборници за него, някои допълващи се  и в наши дни.

Предстояха ни посещения на още 2 църкви за днес. Едната е посветена на Светите проповедници Ясон и Сосипатър, малко известни у нас. Те са били ученици на апостол Павел,с поменати в Послание до Римляните.

Масивна каменна постройка, един от малкото запазени византиийски паметници. В олтара от двете страни са вградени саркофазите на светиите. В тази църква виждаме и икона на Света Керкира, първата християнка на острова претърпяла мъченическа смърт.

От тук потегляме към друга част на града – Канони, за Влахернската църква на острова. Една от емблематичните забележителности на острова. Мъничка по размер, но впечатляваща. Построяването и е вдъхновено от Влахернската църква в Константинопол. Разположена е на малка площ във водата, свързана със сушата чрез мост. От тук има живописни гледки на всички страни. Една от тя към т.н. миши остров (също мъничък).

Както всяко нещо детерминирано във времето и пространството и това имаше последен ден. Неделя сутрин. Тръгваме рано, почти с изгрева за да отидем на време на Светата Литургия – при Свети Спиридон. Многолюдно множество е изпълнило храма, местни и поклонници. Положителните емоции се допълват от прекрасното песнопение на хора към храма. Унесени в това не усещаме, че наближава края на литургията. Голяма част от хората вече са се струпали до северната страна на храма в очакване да се поклонят на мощите на светеца. Само след неделната литургия се открива саркофага на Свети Спиридон. И тук има нетърпеливи и не до там прилежно чакащи. И ето отново щастието да се приклоня до светите мощи. Свети отче Спиридоне моли Бога о нас!

Пътуването ни е обвързано с точен час за ферибота, затова бързо трябва да се придвижим до още една светиня наблизо, малко свободно време и на път. Последната светиня (но също така значима), до която да се докоснем, са светите мощи на Света Теодора. Покоят се съвсем наблизо в църквата на Света Богородица Пещерна. Само на 10-тина минути разстояние от Свети Спиридон. Това е Ромейската императрица, която е прекратила иконоборческата ерес и която установявя Тържеството на православието през 843г.                                                                                                Тук има и свети мощи на Свети Герасим.

Една от последните напускам храма с високо повдигнат дух, предполагам и всички останали. Срещу храма се простира широк вътрешен площад с необичайна за наште ширини архитектура.

Точно в 13:00 часа след обед се отделихме от брега на Керкира. Слъцето превръщаше водата в злато, а вятъра леко галеше. Крепостта оставаше все по назад, докато се загуби от хоризонта. Час и половина по вълните на Йонийско море и ето пред нас са бреговете на Игуменица.

По пътя назад имахме приятна кратка спирка в Янина. Много красив град, опасан от старинна крапостна стена, срещу която има прекрасна гледка към локалното езеро. Чисти и приветливи улици ни доведоха до църквата на Свети Георги Янински. Младеж убит от турците след приема и изповядването на християнската вяра. Думите не стигат да се опише красотата на църквата. Изящни иконописи опасват стените и купола, от които ни гледат много светии. Освен светите мощи на Свети Герги Янински  има и на още седем гръцки светии, между които и Свети Елефтерий. Тук има и копие на икона на Света Богородица Милующая, направено на Атон и дарено на църквата.

Предстоеше ни още доста път и искаме или не трябваше да потегляме. Аз лично не усещах и умора. Наближавайки Софиа нашия прекрасен водач направи кратка ретроспекция на пътуването. Изказани благодарности към организаторите и професионализма на шофьорите, всичко това гарнирано богато с аплодисменти. Последни благодарствени думи и от отец Стилиян, благодарствена молитва и красивата ни енорийска църквица е пред нас.

Бладодарим ти Боже, Божия майко, благодарим ви Свети Спиридоне, Света Теодора и всички светии, които ни съпътствувахте!