Адрес: гр. София, 1000 район „Средец“, ул. „Калоян“ №9 „В“

(в двора на храм „Св. Петка“, до житарната)

Телефони: 0700 18 244    0878 958 468

Ел. поща:  poklonnik@abv.bg 

Фейсбук:  facebook.com/poklonnik.bg/

Поклонническо пътуване посветено на Свети Димитър Басарбовски и Света Филотея Търновска

През последните години един от любимите ми празници беше Неделята на Православието. Това се получи донякъде и заради годините ми на принудителна емиграция. Всяка година очаквах този молебен с трепет и радост,з ащото както е казано и в светото писание, за Бог всички сме едно – без значение на националност, цвят на кожата, език.Пример за това имаме от първоапостолите и светиите. Паметта пази истории за христянството по цял свят на различни езици. Едно сме били и пак едно ще станем, защото имаме един Отец.

Благодарение на Поклонническия център през последната година сякаш живях в тази Неделя на православието. Тъй като се оказа, че има свободни места, в последния момент си правим подарък за среща със Свети Димитър Басарбовски и Света Филотея Търновска.                            Настанихме се в удобния автобус и вече “летим по пътищата бели“. Посоката е на север.

Обичайни уводни думи на водача ни – прекрасния доцент П. Павлов, отново шофьорът ни е Станислав – отличен професионалист и вече пригласяме в молитвата на о. Стефан. Заради ранния час на тръване много от поклонниците се притаяват в доспиване. Има и две дечица с нас, които от сега мога да кажа не проявиха никакъв каприз и бяха по-добри поклонници дори от някои възрастни. Браво на тях и на родителите им.

Скоро ни застига дъжд, който за момент е доста силен, но Бог е с нас и слизайки на първата ни поклонническа спирка почти е спрял. А това е причудливия манастир на Свети Димитър Басарбовски. Посреща ни широк приветлив двор, от който лъха на българско и на есен. В центъра на двора хубав кладенец, за който има поверие, че водата е чудотворна. Имахме информация, че в днешния ден дядо Наум ще е в манастира във връзка и с 50- годишнината си. Точно си тръгваше и някои от нас успяхме да си вземем благословия. Отдавнашното ми желание да посетя това място вече е факт.

Тук виждаме надгробен кръст и барелеф на монаха. Тези келийни части са свързани със стръмни каменни стълби. Един от иконописите е на Свети Димитър Басарбовски в цял ръст. От тази височина като от орлов поглед се виждат есенните красоти на долината на р. Русенски Лом и новопостроената църква с прилежащите сгради. Тук ни посрещат с благословия и помазване. Изключително красиви стенописи. Тук се намира и подарената от Румаъския патриарх Теоктист икона на Свети Димитър Басарбовски с вградена частица от мощите му (2005г).

Много ни е приятно, но ни предстои още път и така потегляме. На тръгване отново дъжда чука по стъклата. Е, много ще ни върви по вода .Ето ни вече по “Моста на дружбата“ и преминаваме красивия Дунав. Спряхме в центъра на Румънската столица – носеща и названието малкия Париж. Очароваха ни парка и многобройните фонтани. Близка алея извеждаше към столичния храм Св. Конатантин и Елена. Поредната цел на нашето поклонническо пътуване. Намиращ се на възвишение, на просторен площад. Камбанарията е в отделна сграда, фронтално разположена в чиято основа има църковен магазин.

След входа от лявата страна е раката с мощите на Свети Димитрий Басарбовски, със сребърен обков, кандилници над него и голяма икона на светеца. От ляво на иконата, икона на Света Богородица и наблизо две мощехранителници със златен обков: първата с частици от мощите на Свети Константин и на Света Елена, а втората с частици от мощите на Свети Нектарий. Паралелно от дясната страна на входа са гробове на румънски патриарси покрити с мраморни плочи. Както неведнъж ни е обяснявано, че в миналото, особенно духовниците не са били погребвани отделно, а в района на самите църкви и манастири, защото Бог е Бог на живи и на мъртви.

Прилежна опашка, на която и ние се наредихме за поклонение на Свети Димитър Басарбовски. Светец роден в едно Русенско село – Басарбово в началото на 17-ти век в бедно и скромно семейство. Знае се, че детсвото му, а и живота му по-късно минават в изключителна скромност и лишения. Дори си самоналожил наказание, когато без да иска убил птиче с крака си. Три години ходел бос с този крак, независимо от невзгодите. Като младеж решава да се отдели от света и тогава се поселва в близкия манастир, отдаден на молитви. Смята се, че предвидил и деня на смърта си. Отишъл до реката и там легнал между два камъка и предал Богу дух. Смята се, че придошлата река отнесла тялото към брега на реката, където по Божий промисъл било намерено (явил се насъне на едно момиче и помолил да го намерят, а нейната бесноватост да изчезне). Така и станало. Тялото било отнесено в селската църква и освен това чудо, ставали и други. На няколко пъти били правени опити от различни люде да бъде пренесено или да отнемат частица от мощите, но непрекъснато се случвали чудеса.

Взели благодат от мощите и помазани поемаме до една друга църква – на Свети Спиридон, намираща се недалеч от тук. Много красива и изящна с доста повече венициански привкус. В момента приключваше едно тайнство венчание и скоро се очакваше друго. Успяхме да се поклоним на частицата на мощите на Свети Спиридон. Тази църква в миналото е била посещавана и спонсорирана от много заможни българи.

Денят преваля така че е време да се насочим към последната спирка за деня където и ще нощуваме, а именно манастира Черника. След кратък автобусен тур в центъра на Букурещ се отправяме на там. От видяното ни впечатлиха огромни сиви административни сгради, както и новостроящ се масивен храм – Спасение.

Пътя до манастира не е дълъг и ето надвечер пристигаме. Намира се в много живописна местност близо до езеро, обхващащ голяма площ. Домакините бързо ни настаняват и ни канят на вечеря. Всичко е чудесно подготвено.В ъпреки тъмнината, всички желаещи поемаме на разходка. Наоколо има добре поддържан гробищен парк. След кратка разходка достигаме до църквата на манастира-красива арка на входа, двора подреден и изпълнен с растителност, а околовръст вероятно килиите на монасите. Видяхме няколко да влизат в църквата, вероятно за почваща поредна служба. Изчакахме няколко минути и ето един от монасите ни разказва историята на манастира. Създаден преди няколко века. Отначало е имало около 100-ина монаси. Имало е период около средата на 18-ти век, когато бива изоставен, а по-късно отново възстановен от Св. Калиник, чиито мощи се покоят в църквата на манстира и в момента. Интересен е факта, че той е бил ръкоположен в йеродяконски чин от Св. Софроний Врачански. Тогава когато съживяват отново манастирската дейност в другата църква (Свети Николай, тя е по-стара и в момента се реставрира) виждат змия. Не се плашат, прекръстват змията и тя кротко се оттегля. При новия разцвет на манастира броя на монасите достига до около 500. А в момента е 45.

Влизаме в църквата .Освен светите мощи на Свети Калиник, тук са и мощите на Свети Георги от Черника. Покланяме се като внимаваме да не нарушаваме молитвенния дух. Така внимателно напускаме обителта и нашия домакин ни отвежда до музея на манастира. Съхраняват се стари икони (някои от които не съм виждала на други места), антимис и друга църковна утвар, две портални врати. Тук виждаме и една картинна композиция отразяваща обединението на отделните области в Румъния. Виждаме и църковни книги на които  различаваме старобългарски. Известно е че в миналото румънците са ползували кирилица, преди окончателно да приемат латиницата.

Тук нашия домакин тества нашите знания. На върха на кръста имаше изобразен орел, от ляво телец, а от дясно лъв, в средата Иисус Христос. Попита ни дали знаем символиката. Почти всички сега научихме, че Иисус Христос е символа за Свети евангелист Матей, орела за Свети евангелист Йоан, телеца-за Свети евангелист Марк, а лъва -за Свети Евангелист Лука. Наблизо е и друг един интересен експонат-огромна разтворена книга с родословното дърво на Иисус Христос. В този музей се съхранява и омофор на Свети Софроний Врачански.

Сякаш останали в миналото, след като сърдечно благодарим на нашия домакин и въпреки късния час, малка група се отправяме в другия край на манастира за да видим реставриращата се старинна църква на Свети Николай. Вървим около 10-тина минути и вече сме тук. Много голяма църква и въпреки реставриционните дейности и тъмнината си личи красотата и величието на храма. Не пропуснахме да изпробваме акустиката с няколко песнопения. Разкош. В притвора на храма от към купола и в този късен час някой изографисваше на силни лампи. Тук беше и единствено осветено, високо над скелето, а долу и просторня храм бе тъмно, освен телефонните лампички. На фона на песнопението и все още идващи от миналото на обителта,ч увството на мистика и тайнство се засили.

С такива едни емоции всеки се отправи на заслужен отдих.

Ден втори започна рано. Още на разсъмване потеглихме към патриаршеската катедрала на Свети свети Константин и Елена за неделната Света литургия. Часът бе малко след 8, а вече бе препълнено. Отново се поклонихме на Свети Димитър Басарбовски със съкровенна молитва на Светите Константин и Елена и на Свети Нектарий Егински.

За деня имахме доста гъста програма, така че се наложи тихичко да тръгнем след Светото причастие. Беше почти обедно време. Спирка за засищане на кофеинов и друг глад и сме на път за Куртя де Арджеш. След около час път спираме за да посетим църквата Свети Николай наречена още Воеводската или Княжеската  църква .Oще от входната арка се усеша средновековния дух. а метри от самата църква се виждат останки от стара сграда. Фреските в църквата напомнят за времето на своето създаване на моменти избледнели, но все така красиви. Нашия водач доц. Павлов ни обяснява фреските, както и свързани с това исторически факти.

Още малко пътуване и достигаме мястото където се съхраняват мощите на втория патрон на настоящото поклонничество-Света Филотея Търновска. Нейното житие е написано от Патриарх Ефтимий и не се знае точната година на нейното раждане и смърт, но се знае денят, в който се е представила пред Бога : 7-ми Декември, както и благотта на нейните чудеса, както приживе така и след смъртта и.

“… всички привличаше да разберат Бога, както магнитът има качество да привлича желязото.“

Това са словата употребени за нея. Родена като по чудо( родителите и дълго време не са имали деца) в южна Тракия, остава без майка на 3 годишна възраст. Още от малка показва дълбока привързаност към Бога. Повечето и занимания са учение на светото писание и молитва. Почти не се храни. Въпреки, че я задомяват без да желае, но продължава живота си в целомъдрие, като успява да склони съпруга си. След неговата смърт тя се заселва на остров в близкото езеро където пребъдва в пост и молитва, помагайки на всички обърнали се към нея за помощ. По Божия воля и се открива деня на кончината и така че дни преди това събира църковния притчи ги наставлява, като призовава да не леят сълзи, а да се помолят заедно с нея. Така предава Богу дух.

Манастирът в града е разположен на леко хълмиста местност. Огромно пространство в ниското  може би скоро ще се превърне в удобен паркинг. Както скоро се уверихме мястото е доста посещавано. Изработена от бял камък с флорални мотиви и розетки. От към западната страна (където е и входа) се виждат 3 купола-един по-висок и по-голям и два по-малки. Точно по тях има интересно архетектурно решение на прозорците, изработени под  ъгъл, което погледнато отдалеч дава илюзията, че са накривени. Пред централната сграда има нещо като каменен навес с 4 колони, купол с богата орнаментика и кръст на върха. След това огромно пространство е входа. Вътре ни изглежда малкко тясно имайки напредвид големината на сградата отвън. Всъщност вътре има изгардени колони символизиращи 12-те апостола. Изпълнена с много икони, предимно мозаечни. По купола на олтара се вижда прекрасна мозаечна иконопис на Света Богородичка.

Заобикаляйки новата църква, за да достигнем до тази на Света Филотея наблюдаваме, красивия парк на манастира. В рамките на манастира са и гробове на кралската фамилия. Вече сме в църквата и се наслаждаваме на красивата иконопис по стените, олтара и купола докато изчакваме да се поклоним на Света Филотея. Прилепваме се до светите мощи в молитвено мълчание и е време да тръгваме.

След краткото общуване с манастира на Куртя де Арджеш и неговите реликви отново сме на път. Денят преваля, а нас ни чака път до Видин.

Ден трети, в който сутринта не ни е нужно много бързо предвижване, така че имаме възможност спокойно да се организираме и закусим.

Утрото ме посрещна с чудесно гледка на красивия Дунав. Добре отпочинали и презаредени в 9 ч. потеглихме на кратка разходка в града. За 11ч. имахме уредена среща във Видинската метрополия. Аз лично не бях идвала в този град от детските си години ,но колорита между история и настояще беше перфектно запазен. Поспрели до главната порта на крепостната стена, разделяща минало и по ново време, между изпъстрен с багрите на есента парк, доц. Павлов ни припомни моменти от миналото. От там посетихме църквата Свети Димитър (след няклко дни ги очакваше храмов празник). Останахме очаровани от красотата на църквата, като някои от стенописите бяха уникални. Не знам да ги е имало другаде. След поклонение на светите мощи на митрополит Кирил, както и на други реликви изслушахме кратка и благодатна беседа от един от храмовите свещенници. Направи ми и впечатление икона на Свети Ромил Бдински и Свети Никодим Освещени, която аз лично до сега не бях виждала.

Обиколката ни продължи към църквата на Свети Николай Чудотворец разположена непосредсвено до митрополията. Не толкова огромна, но също много красива църква. Между нея и сградата на митрополията, усетхме миналите векове от една стара църквица – Свети Пантелеймон. Тук получихме подробни разяснения от доц. Павлов за отделните сцени иконописани по стените и купола. Особенно впечатление направи едно изключително рядко иконографско изображение на Иисус Христос, а именно Стария по дни Иисус Христос. Важно е да се отбележи, че като отделна икона не съществува това изображение, а само като композиция. Тук е на куполната част пред олтара. Тук Иисус Христос е с бяла коса. Почти всички от нас за първи път виждаме това изображение.

Следващата изненада е една излкючителн приятна среща с дядо Даниил – митрополит на Видинска епархия. На чашка кафе той радушно ни приема и ни разказва за епархията, както за църковния живот в Америка, където е пребивавал.

Вече сме в автобуса, развълнувани се сбогуваме с прекрасния Видин. Малко след обяд по пътя за нашта последна спирка преди София, поспираме за оттдих в изключително живописно място – При Сталин. Планината ни се разкрива с цялата си красота и преливащото разнообразие от светове в този сезон. И ето тук се е сгушил Клисурския манстир. В днешно време е действуващ девически манастир с игумения Таисия и няколко монахини българки от Вардарска македония. Има и много добре уреден музей в двора на манастира. В центъра на двора, на леко възвишение, между пъстроцветието на богатата растителност величествено се белее главната църква “Св.св.Кирил и Методи“-трикорабна, триапсидна, кръстокуполна сграда с един купол върху осемстенен барабан. Има открит притвор от двете старни с камбанарии. Наксоро в двора на манастира е открит нов значително малък храм “Свети Никола“. През 2000г. В аязмото на Клисурския манастир е открита т.нар. “жива вода“ идваща от връх Тодорини кукли. Смята се за лековита.

Благодарихме сърдечно и вече сме на път за София. Пътя е изключително високопланински. Към Върха даже има гъста мъгла, която веднага след спускането изчезва. Виждат се повалени цели дървета от водна стихия от миналата година. На хоризонта се вижда и изгряващата луна.

Наближаваме София. Последни ретроспективни думи за пътуването и благодарствена молитва, че успяхме по живо по здраво да се насладим пълноценно на Божиите благини.

Едно уникално по своята същност пътуване съчетало молитвено пклонениена  наша и Румънска територия, както и благодатна среща с един от Българските митрополите.

Слава Богу за всичко!