Разположен е в планина Пирин, на около километър от с. Рожен, на 6 км от гр. Мелник и на 16 км от гр. Сандански.
История:
Изсред запазените писмени източници, най-ранният документ, в който манастирът се споменава по име е стар гръцки ръкопис - Октоих от 1551г., преписан от тогавашния игумен на манастира "Богородица Розинотиса" (т. е. Роженска) йеромонах Козма. В него като време на основаването му се посочва XIIIв. През XIVв. манастирските сгради биват разрушени и са възстановени отново. Активна книжовна и калиграфическа дейност се е осъществявала в манастира през този начален период, за което говорят запазени три ръкописа, които днес се съхраняват в Йерусалим, занесени от Йерусалимския патриарх Доситей през 1647г.
За съдбата на манастира през периода на попадане на територията му под османско владичество няма запазени свидетелства. Запазено сведение от тази епоха е писмо на Цариградския патриарх Йеремия I (1522-1546 г.), в което се потвърждават правата на обителта върху две мелнишки църкви – „Св. Богородица Кехаритомени” и „Св. Архангел”. Вероятно в XVIв. е направено обновяване на манастирския храм и трапезария, за което свидетелстват запазени фрески от стенописи от този период.
През втората половина на XVIIв. пожар причинява сериозни разрушения. През XVIII в. се извършва значителна реконструкция на манастирските сгради, цялостно обновяване на манастира и вътрешно оформление, благоукрасяване на главната църква и параклиса със стенописи, изработване на големия иконостас и иконите за него, изработване на резбована мебел. От този период датират и стъклописите на прозорците, които са една от забележителностите на храма. Големият иконостас (10,50 х 4,40) в главния храм е от малкото запазени от този период. Според свидетелството на запазен надпис на западната стена в наоса, обновяването завършва окончателно на 5 юли 1732 г. по времето на патриарх Паисий, на мелнишкия митрополит Антим (1716-1737), на игумена Анастасий, и на настоятеля и ктитор кир Дукас.
Вероятно от съществуването си манастирът е бил ставропигиален, тоест независим от местния Мелнишки владика и подчинен пряко на вселенския патриарх. През втората половина на XVIIIв. манастирът попада под контрола на Иверската света обител "Успение Богородично" на Света Гора Атон. За игумени са назначавани Иверски монаси. През 1912г. Роженският манастир влиза в диоцеза на Българската екзархия. Но настъпват спорове за собствеността, които окончателно се решават на арбитражен съд в Хага през 1921г., в полза на българската страна.
Подробно за историята и архитектурата на Роженски манастир