Top
 

Роженски манастир

средновековен български манастир

Роженски манастир

.

Роженският манастир „Свето Рождество Богородично“ е един от няколкото средновековни български манастира, сравнително добре запазен в автентичния си вид и до днес. Точни данни за основаването на светата обител липсват. Има сведения, че през XIIIв. той вече е съществувал. Манастирът се намира в диоцеза на Неврокопската епархия. Той е действащ, мъжки манастир. Игумен на Роженския манастир е Негово Високопреподобие архимандрит Епифаний. Храмовият празник  е 8 септември, когато Църквата отбелязва деня на Рождеството на Божията Майка. Манастирът е дом на чудотворната икона на Пресвета Богородица „Портаитиса“ („Вратарница“). Нейният празник се отбелязва на втория ден от Светлата седмица.



ЗАПИСВАНЕ:


За да се запишете за поклонническо пътуване, да попитате за желана от Вас дестинация или за въпроси, свържете се с нас, ние Ви очакваме !

Адрес: гр. София, 1000 район „Средец“, ул. „Калоян“ №9В

(в двора на храм „Св. Петка“, житарната)

Телефони: 0700 18 244    0878 958 468

Ел. поща:   office@poklonnik.bg    poklonnik@abv.bg 

Фейсбук:  facebook.com/poklonnik.bg/



Манастир, България
  • Included
    Роженски манастир

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

Разположен е в планина Пирин, на около километър от с. Рожен, на 6 км от гр. Мелник и на 16 км от гр. Сандански.

История:
Изсред запазените писмени източници, най-ранният документ, в който манастирът се споменава по име е стар гръцки ръкопис - Октоих от 1551г., преписан от тогавашния игумен на манастира "Богородица Розинотиса" (т. е. Роженска) йеромонах Козма. В него като време на основаването му се посочва XIIIв. През XIVв. манастирските сгради биват разрушени и са възстановени отново. Активна книжовна и калиграфическа дейност се е осъществявала в манастира през този начален период, за което говорят запазени три ръкописа, които днес се съхраняват в  Йерусалим, занесени от Йерусалимския патриарх Доситей през 1647г.
За съдбата на манастира през периода на попадане на територията му под османско владичество няма запазени свидетелства. Запазено сведение от тази епоха е писмо на  Цариградския патриарх Йеремия I (1522-1546 г.), в което се потвърждават правата на обителта върху две мелнишки църкви – „Св. Богородица Кехаритомени” и „Св. Архангел”. Вероятно в XVIв. е направено обновяване на манастирския храм и трапезария, за което свидетелстват запазени фрески от стенописи от този период.
През втората половина на XVIIв. пожар причинява сериозни разрушения. През XVIII в. се извършва значителна реконструкция на манастирските сгради,  цялостно обновяване на манастира и вътрешно оформление, благоукрасяване на главната църква и параклиса със стенописи, изработване на големия иконостас и иконите за него, изработване на резбована мебел. От този период датират и стъклописите на прозорците, които са една от забележителностите на храма. Големият иконостас (10,50 х 4,40) в главния храм е от малкото запазени от този период. Според свидетелството на запазен надпис на западната стена в наоса, обновяването завършва окончателно на 5 юли 1732 г. по времето на патриарх Паисий, на мелнишкия митрополит Антим (1716-1737), на игумена Анастасий, и на настоятеля и ктитор кир Дукас.
Вероятно от съществуването си манастирът е бил ставропигиален, тоест независим от местния Мелнишки владика и подчинен пряко на вселенския патриарх. През втората половина на XVIIIв. манастирът попада под контрола на Иверската света обител "Успение Богородично" на Света Гора Атон. За игумени са назначавани Иверски монаси. През 1912г. Роженският манастир влиза в диоцеза на Българската екзархия. Но  настъпват спорове за собствеността,  които окончателно се решават на арбитражен съд в Хага през 1921г., в полза на българската страна.
Подробно за историята и архитектурата на Роженски манастир  

Още информация за манастира

Основаване:
Точни сведения за времето на основаването на манастира и първите му години не са запазени. Опитите за датиране варират между IXв. и XIIIв. Като се позовават на различни източници, някои изследователи отнасят датата на основаването на ранния манастирски комплекс към 890г. Някои гръцки изследователи приемат, че основаването му е през XIIв. Има данни за разширението му през XIIIв. по време на управлението от племенника на цар Калоян (1197-1207)  Алексий Слав. Най-популярната теза, приета сред българските анализатори, е че самото основаване на манастира е през XIIIв., като се позовават на древен ръкопис, който се съхранява във Великата Лавра "Св. Атанасий" на Атон. Според този ръкопис Роженският манастир "Рождество Богородично" (споменат по име) е основан през XIIIв. Доказателства за съществуването на манастира през XIIIв. са намерените при разкопки в манастирския двор накити и монети от византийския император Михаил VIII Палеолог (1259-1282).
Чудотворна икона на Пресвета Богородица Портаитиса (Вратарница, Портарница, Дверопазителка):
Празникът й е на втория ден от Светлата седмица. Голямата чудодейна Богородична икона се пази в специален старинен кивот в параклиса "Св. Безсребърници" в съборния манастирски храм. Надписът върху иконата сочи, че тя е зографисана "от ръката на Яков, монах    Иверски" в 1790 г., а е била поръчана заедно със специалния кивот, от кожарския еснаф в Мелник. Иконата е копие на прочутата чудотворна икона на Пресвета   Богородица, която е охранявала портите на Иверския манастир на Света Гора Атон - и оттам названието Портаитиса (Вратарница, Портарница, Дверопазителка). За   разлика от останалите копия на тази светогорска светиня, дарената на Роженския манастир икона включва сцени с изображения на нейната история и чудеса.
Сказание за чудотворната Иверска икона на Пресвета Богородица "Портаитиса"
Храмов празник.
Роженският манастир чества храмовия си празник на 8 септември - Рождество на Пресвета Богородица, с тържествено богослужение. Празнично се  отбелязва на втория ден след Великден и празника на светинята на манастира, чудотворната икона на Пресвета Богородица "Портаитиса". По традиция литийни шествия с   чудотворния образ на Божията Майка се извършват и на двете дати.
Манастирски храмове и постройки:
В центъра на манастирския двора е съборният манастирски храм, посветен на Рождеството на Пресвета Богородица. В  североизточния дял на основния храм е разположен параклиса "Св. безсребреници Козма и Дамян". Популярна е била почитта към светите безсребреници в района.  Основният храм се датира към XVIв., според особеностите на градежа в основите и на запазени няколко фрагмента от стенописи. Вероятно е правена реконструкция през  XVIIв.  Цялостното обновление и оформление се извършва през XVIIIв. Майсторите строители са по предание от Западна Македония и манастира Ивирон.
Манастирските стени със жилищните сгради обграждат манастирския двор, като оформят неправилен шестоъгълник. Манастирските постройки включват стопански  помещения в долната част и монашески килии и жилищни помещения в горната част. Най-старото запазено е южното крило, в което е разположена и манастирската  трапезария. Северното и източното крила са построени по подобие на старото южно крило при голямото обновление през XVIIIв.
Извън манастирските стени, при манастирското гробище се намира параклисът-костница "Св.Йоан Предтеча", изграден 1597г., който включва крипта-костница и горен  етаж, предназначен за богослужение. Стенописите в горният етаж са от XVIIв.
Използвани са материали от сайтовете на Зографски манастир, pravoslavieto.com, svetitemesta.com.