храм „Св. Никола“ – град Елена
Храм „Св. Николай Чудотворец, станал известен повече като „Св. Никола“, е паметник на културата с национално значение, част от архитектурно-исторически комплекс „Даскалоливница“, и един от символите на град Елена. Предполага се, че първоначалният градеж на храма датира от края на 15 – началото на 16 век. Летописен надпис от Дойно Граматик от 1804 г. свидетелства за опожаряването на черквата през 1800 г. от турски разбойници и нейното последвало възстановяване из основи, отново в името на Св. Николай, с труда и даренията на еленските чорбаджии. Постройката е с форма на ранновизантийска базилика. Макар и не голяма по площ, удивява с масивните си зидове и вътрешен простор, който в пълнота се разкрива пред поклонниците и посетителите, веднъж прекрачили прага на притвора. Впечатляващите стенописи, правени с темпера върху мокро фреско в периода 1806-1813 г., са в типичен светогорски стил. Дело на монаси от Хилендарския манастир, тези изящно нарисувани библейски картини изпълват цялото вътрешно пространство. В олтара централно място заемат образът на Бог Саваот и сцените „Причастие на Св. Апостоли“ и „Благовещение“. Темите, намиращи се на свода, са разпределени в няколко медальона по протежението изток – запад. В първия от наоса, разположен точно над иконостаса, в три реда са изобразени фигурите на четиринадесет пророка с отворени свитъци в ръце. Във втория медальон е поместен Христос Вседържител, заобиколен от Небесната литургия и четиримата евангелисти с техните символи. Следва медальон с изображение на Христос като ангел от Великия съвет, заобиколен от ангелското войнство. В последния медальон към западната стена е разположен образът на Предтеча и Кръстител Йоан, обграден от 14 старозаветни праотци от родословието на Христос. От двете страни на медальоните по северната и южната стена са разположени в два реда сцени от живота на Христос, Св. Йоан Кръстител и Пресвета Богородица. Под тях, най-долният регистър е формиран от образите на светци-войни в цял ръст, сред които в нишите на прозорците и в западната част на наоса са включени светци-лечители и мъченици. На северната стена са разположени и образите на покровителите на нашия град – Св. Св. Константин и Елена.
Иконостасът, изработен от орехово дърво се откроява с прекрасната си ажурна дърворезба, покрита с фин слой злато и съставена от множество флорални мотиви и тератоморфизми (изображения на разни твари). Несъмнено техниката на изработка и стилистиката са доказателство, че същият е дело на майстори от Тревненската дърворезбарска школа. Тяхно творение са и архиерейският трон, на който имат право да застават единствено епископите, и двата проскинитария в началото на храма. На мнозина би се сторило интересно присъствието на двата змея на върха на иконостаса. Трябва да се отбележи, че те не биха могли да се разглеждат отделно, а непременно като част от композицията на „Разпятието“. Буквално тези създания символизират смъртта и ада, а цялата композиция – Победата на Христос над смъртта. Изобразени са под кръста на тъмен фон, сякаш в „подземното царство“. Между тях е черепът на Адам, като символ на първия човек.
От иконите в храма, заедно с тези на царския ред, особено впечатление правят иконите на Св. Йоан Кръстител и Св. Николай, дарени от Хаджи Теофан в 1735 г., и житейната икона на Св. Спиридон, чието присъствие на иконостаса не е случайно. През Възраждането почитта към него е силно изразена, тъй като е считан за покровител на занаятчиите. Андрей Робовски написва цяла служба в чест на празника на светеца, чийто оригинален текст се намира в една от витрините в притвора. Изложени са и някои от най-древните църковни ръкописи от еленско, достигнали до наши дни, благодарение на ревностните им пазители – свещениците. В летописни бележки още от 1712 г. се споменава, че голяма част от книгите са били заравяни, за да не бъдат изгорени при многобройните кърджалийски нападения над селището, а после наново грижливо подвързвани с дърво и кожа. Впечатление прави требникът от 1472 г., драгоценен образец на среднобългарската писменост, доказателство за извършването на богослужения в града в края на 15 в. Не по-малко ценни са октоихът, минеите и часословите от 16, 17 и 18 в., с които боравят певците на клира.
След обновяването, храмът действа активно в продължение на едва 33 години. През 1837 г. в съседство е построен най-големият храм в Северна България до Освобождението – „Успение на Пресвета Богородица“ и богослужението се премества в него. Оттогава до 1937 г. храм „Св. Николай“ има предимно представителни функции. Литургии са отслужвани основно на храмовия празник – 19-ти декември по стар стил. След 1937 година окончателно спира да функционира, а от 1987 г. е отворен за посещение като музеен обект.
Снимките са от поклонението на 05-07.09.2020 г.
ЗАПИСВАНЕ:
За да се запишете за поклонническо пътуване, да попитате за желана от Вас дестинация или за въпроси, свържете се с нас, ние Ви очакваме !
-
Includedхрам „Св. Никола“ – град Елена
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ