Изтеглете програмата на пътуването

8:00- потегляне от международна автогара „Сердика“.

Поклонение на Владайски манастир. Манастирът е бил двупрестолен, посветен на двете светици. Затова днес, носейки името на св. Петка, а в манастира са построени параклис и нова църква в чест на св. Неделя. Манастирът е основан през X век, процъфтява по време на Второто българско царство, а през ХХ век – възобновен. Исторически факти свидетелстват, че на път за Рилския манастир в него е отсядал последният български цар от Втората българска държава Цар Иван Шишман, който носил дарове за светата обител.  В днешния си вид храмът „Св. Петка“ е възстановен през 1902 г. върху основите на старата църква.

Отпътуване до Мърчаевски манастир. Една легенда разказва, че кръстоносците които са минавали през местността, по време на кръстоносните походи, са открили в днешния двор на манастирския комплекс заровено златно сандъче с женски образ, за които има две версии. Според едната, върху него е била изобразена самата Богородица, а според другата изображението е било на Богинята на плодородието.  Според преданията, когато функционирал в него има около тридесет монаси, а при едно от нападенията на османлиите всичките монаси са изклани и манастира престава да съществува до Освобождението на България. Вярва се, че мястото на което е построен манастира е чудотворно.

Поклонение на Кладнишки манастир „Св. Николай“. Разположен в западните склонове на планината Витпша, на около 1 km североизточно от село Кладница. Основан е през 13 век, а по време на османската власт е разрушен. Възобновен е през 19 век (1841 г.) от дядо Спас от село Мърчаево и понастоящем е постоянно действащ.Църквата е малка еднокорабна, едноапсидна сграда, с две конхи, без купол и е построена през 1841г., а вътрешният ѝ притвор – през 1866г. Манастирът е обявен за паметник на културата.

Посещаване на Боянската църква. Боянската църква „Св. св. Никола и Пантелеймон“ е средновековна българска църква в софийския квартал Бояна, намиращ се в подножието на Витоша. Тя е един от културните символи на България и е включена през 1979 г. като културен паметник в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Най-старият строителен период е от края на Х век – началото на XI век. Това е малка едноапсидна кръстокуполна сграда с вградени подпори, които формират вписан кръст. Изключителни художествени достойнства имат световноизвестните стенописи от 1259 г.

Посещение на Драгалевски манастир. Основан е от цар Иван Александър като ставропигиален манастир (т.е. подчинен пряко на патриарха), освободен от данъци, тегоби и намеса на средечките или други градоначалник и владика. Опожарен и запустял след завладяването на София от османските турци през 1382 г. В 1476 г. софийският болярин Радослав Мавърподновява и зографисва църквата. Възстановен в средата на ХV век става средище на оживена книжовна и просветителска дейност. В ХІV – ХVІ век е центърът на Софийската книжовна школа. През 1871 – 1872 при основаването

и работата на софийския комитет Васил Левски многократно отсяда в манастира.

18:00- Връщане в София.