Изтеглете програмата на пътуването

• Отпътуване в 7:00 ч. от София по маршрут София – Велико Търново.
• Велико Търново – посещение на църквите „Св. 40 мъченици“, „Св. ап. Петър и Павел“ –  (при достатъчно време и храм св. Димитър Солунски).
• Църквата „Св. 40 мъченици“ е разположена на левия бряг на река Янтра, построена и стенописана в чест на победата на цар Иван Асен ІІ над епирския деспот Теодор Комнин при Клокотница на 9/22 март 1230 г. Предполага се, че в края на ХІІ в. Асеневци изграждат  около  църквата  манастир,  един от най-важните средновековни столични манастири в Търново, споменаван в източници от ХІІ–ХІV в. като „Великата лавра” и „Царски манастир”. В църквата са били погребани българските царе Калоян и Иван Асен II, свети Сава Сръбски, царица Анна Мария. Храмът  съхранява  едни  от  най-значимите  старобългарски епиграфски паметници – Омуртаговата, Асеневата и Граничната колона от крепостта Родосто от времето на хан Крум.
• Храм „Св. ап. Петър и Павел“ – разположен  в  северното  подножие  на крепостта  Царевец.  Построен в  началото  на  ХІІІ  век  по  време  на  царуването  на  цар  Калоян.  В  него  са пренесени мощите на св. Йоан  Поливотски. Тук през 1205 година кардинал Лъв, пратеник на римския папа Инокентий ІІІ, коронясва Калоян, като му дава титлата крал, а главата на българската Църква  архиепископ Василий получава титлата примас. По-късно по волята и ктиторството на Ана-Мария Арпад, съпруга на цар Иван Асен ІІ, около църквата се изгражда манастирски комплекс, който след завладяването на Търново от османските турци през 1393 г. изпълнява функцията на патриаршеска резиденция, в която св.  патриарх Евтимий пренася Патриаршеската библиотека и мощите на св. Йоан Рилски. В  периода  1416 –1439  г.,  след  понижаването  на  самостойната  българска патриаршия  в  митрополия,  подчинена  на  Цариградската  патриаршия, комплексът около храма става митрополитска резиденция, а църквата „Св. св. Петър и Павел” – митрополитска катедра. Това е единствената средновековна църква  в  Търново,  която  е  действащ  храм  от  ХІІІ  век  до  разрушителното земетресение  през  1913  година.  Реставрирана  през  1973  г.  от  арх.  Боян Кузупов. В църквата има запазени стенописи от ХІІІ, ХV и от края на ХVІ – началото на  ХVІІ век.
• При възможност се посещава църквата „Св. Димитър”.  Разположена  в  източното  подножие  на  крепостта  „Трапезица”.    Свързва се  с  обявяването  на  въстанието  на  братята  Петър  и  Асен,  довело  до възстановяването  на  българската  държава  през  1185  г.  Около  църквата  са разкрити тракийско светилище, части от средновековен манастир, останки от  друг  християнски  храм  и  голям  некропол.  Църквата  е  възстановена  по проект на арх. Теофил Теофилов през 1985 г. по случай 800-годишнината от възстановяването на независимостта на България и обявяване на Търновград за столица на средновековната държава.
• Посещение на Лясковски манастир „Св. Св. Апостоли Петър и Павел“, построен през XII-XIV в. по времето на Второто българско царство, укривал въстаници, бягащи от турските потери. През 1874 г. митрополит Иларион Макариополски отваря първата българска семинария в манастира, която продължава да съществува до 1885 г.
• Вечеря и нощувка.

Ден 2: 04.08.2024, НЕДЕЛЯ: Велико Търново – Преображенски манастир – Арбанаси – София.

• Закуска (по желание в сух пакет).
• Света Литургия в Преображенския манастир. Основан през ХІV век от царица Теодора Сара, втората съпруга на цар Иван Александър, а по-късно за него се грижи синът им цар Иван Шишман. Затова народът го наричал още „Сарин” и „Шишманов” манастир. Действащ и в момента.  През  периода  на  турското  робство  многократно  е  опожаряван  и ограбван от кърджалии. Възстановен е през 1825 г. от отец Зотик от Атон. Сегашните  му  сгради  са  строени  през  ХІХ  век.  През  1834  г.  е  започнал строежът  на  Съборната  църква  „Преображение  Господне”  от  майстор Димитър Софиянлията, заловен и обесен от турците заради участието му във Велчовата завера. Уникалният с архитектурата си храм е напълно завършен от Уста Колю Фичето и стенописан от друг виден български майстор – Захари Зограф. В продължение на три години (1849 – 1851) той работи върху някои от шедьоврите на възрожденското ни изкуство – олтара на храма (живопис и икони) и стенописа „Колелото на живота” (на външната стена на църквата). Впечатляващи с майсторската дърворезба от ХІХ  век са „Царските двери”, както и монашеските сгради с обширни чардаци, също дело на Колю Фичето. В съседство е имало още две по-малки църкви, унищожени в годините от срутване на скални маси. Манастирът е свързан с борбата на народа ни за църковна и национална независимост чрез имената на отец Зотик, отец Матей Преображенски, войводите поп Харитон и Филип Тотю, апостолите Васил Левски, Ангел Кънчев, Бачо Киро, Стефан Стамболов, Георги Измирлиев. През Освободителната война (1877–1878 г.) в него е била разположена руска военна болница,  в която е работил руският лекар д-р Пирогов.търновските храмове или в някои от манастирите  в Арбанаси.
• Посещение на м-ра „Успение Богородично” намиращ се в северозападната част на Арбанаси. Това е старата енорийска  църква в Арбанаси, която в края на ХVІІ, началото на ХVІІI в. се превръща в манастирска. Според някои източници през 1716 година църквата вече били обградена с построени монашеските общежития.  Храмът „Успение на Пресвета Богородица” е един от най-старите в Арбанаси. Построен е на границата между ХVІ и ХVІІ век. Запазени са стенописи от различни периоди. На западната стена в притвора е разкрита композицията „Страшния съд”, чиято датировка е от първите години на ХVІІ век. В наоса са съхранени стенописи от два периода, първият от началото на ХVІІ век и втория – от 1688 година. Запазен е също така и старият иконостас на църквата. Манастира има богата сбирка от икони, най-известната от които е чудотворната св. Богородица Троеручица.
• Манастирът „Св. Никола” е разположен в южната част на селището Арбанаси. Главният храм на манастира е строен по-късно от останалите сгради, но има много общи качества с плановете на останалите паметници в Арбанаси. Състои се от олтар, издължен наос (обновен с арковидни пояси и издигнат купол по-късно), притвор и долепен параклис, посветен на пророк Илия. Най-стари са стенописите в притвора, от 1705 г. Вероятно през този период резбованият иконостас от наоса е бил разглобен и преместен в притвора, затова там се намират и най-старите икони на самия храм. Храмът е разграбена и опожарена от кърджалиите в края на ХVІІІ в. и  възстановен през 1808 г.През 30-те години на ХІХ в. манастира става женски и това е свързано с дейността на големия възрожденски деятел о. Зотик, игумен на Преображенския манастир.В параклиса на манастира също се съхраняват икони (от ХІХ век), покрити с листово злато и рисувани с темперни бои.
• Църквата „Рождество Христово” Строена  в  края  на  ХVІ  в.  и  началото  на  ХVІІ  в.  Богато  стенописана  в  периода 1597 –1681 г. В галерията на църквата е най-ранното изображение на  „Колелото  на  живота”  –  1649  г.,  а  в  женското  отделение на  източната  стена е сцената „Страшният съд” – 1597 г. Иконостасът в параклиса „Йоан Кръстител” е едно от най-старите произведения на дърворезбеното изкуство по българските земи от ХVІІ в. Храмът е част от комплекс, резиденция, от която се е управлявала най-голямата Митрополия на Балканския полуостров – Търновската.
• Отпътуване за София. Пристигане вечерта.