Храмове и манастири край гр. Елин Пелин

„Св.св. равноапостолни царе Константин и Елена” в с. гара Елин Пелин

Първата посока е свързана с най-големия нов храм в Софийска област: „Св.св. равноапостолни царе Константин и Елена” в с. гара Елин Пелин. Този храм има забележителна почти 100 годишна история, която може да си съперничи по събития и Божии чудеса с летописите на древни храмове и обители. Гара Елин Пелин днес е селище от градски тип с 5000 жители край ж.п. линията София – Истанбул. То се заражда около ж.п. линията и един от знаменитите тогава царски заводи ”Изида”, в който се правят каменитовите тръби за канализацията на София. Годината е 1894 г. Производството расте и клиентите са Софийски университет, БНБ, Патриаршескта катедрала…

През 20-те години към изтъкнатите специалисти на фабриката се присъединяват двайсетина забележителни мъже, преживели ужаса и разпада на своята страна и болшевишката революция. След като са разпределени в бежанския център до Централна гара, група военни инженери от Денякинския полк на бялата руска царска армия, заедно с полковия си свещеник отец Николай намира препитанието си в комбинат „Изида” на с. гара Елин Пелин. Тези хора, живеещи църковен живот и познаващи в детайли православното богослужение не могат да живеят без църква. Почти веднага след своето пристигане белогвардейците се обръщат към ръководството на завода с молба да им посочи място и да им позволи да изградят църква в землището на комбината. Разрешено им е и те се залавят за работа. Църквата е готова и осветена през 1923 г. от най-новия светец на българската и руската църква – свети Серафим Софийски, също част от белоемигрантската общност. Тази църква е била украсена с

характерните за Русия цветни керамични орнаменти, създадени тук, в завода, с които е украсена и Руската църква в София. В храма има празнични богослужения, на които присъстват и българските работници на фабриката, има неделно училище, мъжки църковен хор, трапеза за бедни и сираци, театрална трупа, както и футболен отбор.

През 1952 г. за огромно съжаление, по комунистическа заповед този храм е съборен. Минават много лета без църква. Село гара Елин Пелин се разраства, строят се и други фабрики. Настъпват промените през 1989 г. и жителите се престрашават и създават комитет за възстановяването на църквата. Собствениците на комбинат „Изида” този път не им разрешават да се направи храм в двора на завода. И хората избират мястото срещу старата църква. Именно тук през 1994 г. е поставен паметен знак за началото на новия храм. Дълги перипетии в продължение на 25 години са свързани с градежа. Бог изпраща дарители. Сам идва да помогне на делото един забележителен съвременен възрожденец, който със собствени средства изгражда сградата и конструкцията на куполите. На финалната права се включва през 2013 г. община Елин Пелин в лицето на предишното и настоящото си ръководство.

Тази църква е свързана с любимият на всички безсребреник и юродив дядо Добри. Последното му голямо дарение, с което се довършва покривът на храма той донася лично на кмета на селото Вяра Вучкова.

Голямата църква е осветена през септември 2019 г. от Негово Светейшество Българския патриарх Неофит в съслужение с Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, архимандрит  Васиан, предстоятел на Руското подворие и храм „Св. Николай Мирликийски”, наследник на св. Серафим Софийски. Участват  десетки свещеници от Софийска епархия. В престола на църквата са вложени мощи на светите Баташки новомъченици. Към днешна дата в църквата се служи в неделни и празнични дни. Председател на храмовото настоятелство е о. Серафим Мишев.

Параклисът „Свети Дух” край гр. Елин Пелин

Друго интересно място наблизо е параклиса „Свети Дух” в местността „Църквето”, на километър от гр. Елин Пелин. Това място е свързано със старото селище през времето на турското робство. Тук на втория ден на Петдесетница – денят на Третото Лице на Св. Троица – Свети Дух, се провежда селищният събор на гр. Елин Пелин. Параклисът е в центъра и на най-високото място на една поляна, оградена от „килии” – покрити навеси, в които различните стари родове на днешните елинпелинци посрещат своите гости и раздават празничен корбан.  Точно зад параклиса е монтиран огромен метален кръст, който се вижда отдалеч.

Празникът на Свети Дух е и празник на гр. Елин Пелин, както и начало на Шопските празници, които събират самодейци и различни културни събития повече от 50 години.

Църквата „Св. Николай Мирликийски чудотворец” в гр. Елин Пелин

В центъра на гр. Елин Пелин, в единия край на градския площад е разположен красив храм със златен купол. Той е посветен на свети Николай Мирликийски чудотворец. Издигнат е във времето на турското робство – 1846 г. и изпълнява изискванията на султанския ферман – църквата е еднокорабна, вкопана, неголяма и първоначално има височината на човек на кон. В същото време тази църква крие големи съкровища. Тя е паментик на културата не случайно. Изписана е от последния представител на знаменитата Самоковска школа Коста Вальов с помощта на майстори-зографи от Рилския манастир. Изключителното майсторство може да се почувства, ако се разгледат иконите от царския ред. Но не само там – на стените на храма  – плътно изрисувани могат да се видят евангелски сцени, новозаветни епизоди, някои притчи на Господ Иисус Христос и спиращ дъха иконостас. Църквата е градска и за нуждите на град Елин Пелин през 2006 година е била разширена с изключителното съдействие на тогавашния кмет на града инж. Янко Янков и о. свещеноиконом Иван Плещов, председател на храмовото настоятелство. Достроен е притвор, параклис-кръщелня, посветен на свети Йоан Предтеча, красива висока камбанария, която завършва със златен купол, зала за беседи и църковна библиотека. В църквата се служи в неделни и празнични дни.

Храм „Св.Архангел Михаил” в с. Лесново

На юг от гр. Елин Пелин в с. Лесново се намира много характерен, голям трикуполен храм. Строен през 1896 г., храмът е гордост за местните хора. От създаването му досега жителите на Лесново не спират да търсят добри хора, които да помагат за неговото стопанисване. Младият иконописец от Елин Пелин Илиян дарява на храма шест икони, а преди това – със собствени материали и с труда си Иван Зиков от Лесново изгражда чешма в двора. Дърводелецът Стоянчо Игнатов от Лесново пък ремонтира камбанарията, прави замазка, козирка, поставя нова врата, а в съседство построява и навес, където всяка година на 8 ноември, когато се чества храмовия празник, се приготвя и раздава корбан за здраве. Въпреки атрактивната си архитектура, храмът на Лесново не е отворен постоянно, а само когато има повод – за празник или за погребение. В него служи свещеноиконом Стоян Георгиев, един от свещениците в градската църква, син на забележителния съвременен изповедник отец Георги Пейчев от с. Жегларци.

Храм „Свети вмчк. Димитрий Солунски” и манастир „Св. св. апостоли Петър и Павел” с. Доганово

В центъра на селото, в голям и прекрасно поддържан двор се намира храм „Св. вмчк. Димитрий Мироточиви”, построена през 1853 г. Църквата има много характерна стенопис и изключително красив иконостас.  За нея през годините на комунизма се грижат изключителни местни жени, които и в момента, в преклонна възраст са винаги на служба. На тях се дължи благоустройството и инициативата за реставрацията на църквата и манастира. Тук служи отец Цветан Велинов.

Манастирът „Св. св. апостоли Петър и Павел” е издигнат върху основите на стара църква на километър от с. Доганово. Тук, според преданието на местните хора са намерили смъртта си бегълци от гонението в Родопите през втората половина на 17 в. , водени от о. Свилен. Това гласи надписът на един от старите каменни кръстове. Открити са и много кости, включително и такива на деца. По това време с. Доганово е турско военно село. В полето деца-пастири от селото многократно виждат светлина, която се спуска над мястото на днешния храм. Това кара възрастните да копаяти и така намират основите на църква, която възстановяват.  Църквата е била действаща до края на 50-те години, тук е имало монах. Всяка година на храмовия празник се отслужва Св. Литургия, прави се корбан и се събира цялото село, идват и много гости.

Църквата „Св. Николай Мирликийски чудотворец” в с. Голема Раковица

Още на юг, в полите на Средна гора се намира с. Голема Раковица. Селото е описано в „Записки по българските въстания” от Захари Стоянов и от Елин Пелин в разказа „Спасова могила”. Забележителната каменна църква на селото е паметник на културата и е опожарена при потушаването на Априлското въстание. Възстановена още по времето на Освобождението, като нейн пръв дарител става княз Николай Дондуков- Корсаков, сойто подарява две големи литийни икони, посветени на български светии, на които е изписано името му с благодарност. Днес, заради проблемите с ремонтирането на църквата, които продължават над 30 години хората от църковното настоятелство ги крият в домовете си. През годините на комунизма и в по-ново време тази църква има големи изпитания. И в момента тече акция по нейното укрепване. Този голям каменен храм е строен във времето на турското робство, през 1857 г., но съвсем не е съобразен с изискванията на турците да бъде нисък, скрит и вкопан. Това е голям храм с балкон и хубава камбанария, кацнал на едно от най-високите места в селото. Църквата носи най-хубавите черти на възрожденската архитектура. Има красив иконостас от края на ХIХ в. и прекрасна акустика. В двора на църквата „Свети Николай“ се намира музей „Килийно училище“. През 2005 година килийното училище е реставрирано от доброволния труд на местните жители.

Параклис „Възнесение Господне” или „Св. Спас”

Намира се на километър от с. Голема Раковица по посока с. Байлово.  Параклисът е издигнат върху хълм и заобиколен от невероятно красивата Средна гора. Мястото е известно на хората от района . На това място и на местния извор след горещи молитви ставали изцеления. На Възнесение Господне тук се стичат хора от близо и далеч. Отслужва се Света Литургия, раздава се корбан за здраве. Параклисът е бил една от спирките на скитащите се разбити въстанически отряди, участвали в Априлското въстание, описва ги Захари Стоянов. На „Св. Спас” и чудесата, които стават след молитва  е посветен и знаменития разказ на байловчанинът Елин Пелин „Спасова могила”.

В с. Голема Раковица има още един параклис – „Св преп. Петка Епиватска”.

В с. Голяма Раковица служи о. Цветан Велинов.

От с. Голема Раковица може да се направи преход към с. Байлово, родното място на Елин Пелин и на забележителния дарител, безсребърник и аскет Добре Добрев – дядо Добри, който всички познават и обичат. Той живееше в малка стаичка и се грижеше за църквата „Св. св. равноапостолни Кирил и Методий”. Напусна ни на 103 години през 2018 г.

Гробът на дядо Добри се намира в двора на храма.

Автор: Дария Захариева