Кремиковски манастир

История: Първите сгради на Рилския манастир са построени още приживе на св. Йоан Рилски със сформирането на монашеското братство около него. Те се намирали в непосредствена близост до мястото, където първоначално се установил светецът. Остатъци от основите на тези първи манастирски сгради се намират на юг от постницата „Св. Лука”. По-късно около 1335г. манастирът бил изграден на сегашното му място от местния полунезависим феодал Стефан Драговол (Хрельо),  за да има по-защитено местоположение при разбойнически нападения. Той построил отбранителна кула с височина 25м., еднокорабна църква до нея и сгради за живеене. От тях днес стои кулата, наричана “Хрельова кула”, предназначена за скривалище на монасите при разбойнически нападения. В 1347г. рилската област заедно със светата обител влизат в териториите на българските владетели. Щедри дарения и привилегии е получавал манастира през XIVв. от цар Иван Александър и цар Иван Шишман и е бил благолепно устроен. Според добре запазена дарствена грамота на цар Иван Шишман от 1378г., манастирът е владеел голяма част от Рилската планина с нейните гори, редица села в Дупнишко, Горноджумайско, Разложко, Мелнишко, метохът "Орлица", друг манастирски метох, много имоти като ниви, лозя, ливади, воденици. В първите години след завладяването на тези земи от османците, манастирът запазва известно благосъстояние и спокоен манастирски живот, което се потвърждава от запазен ферман на османския султан Баязид, който защитава манастира срещу евентуални грабители. Но с течение на времето, положението му се влошава. В XVв. манастирът е опустошен и предаден в запустение, подобно на много други манастири. След време, трима братя по плът, свещеници по занятие и призвание Иоасаф, Давид и Теофан се преселват в Рилската пустиня и като намират всички здания разрушени с изключение на църквата и кулата, пак възстановяват всичко от основи. Те издействат разрешение и организират връщане на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилския манастир, което е забележително събитие за времето си. През времето на османското владичество манастирът е бил многократно плячкосван, опожаряван и отново възстановяван. Истински бич за манастира са и честите опустошителни пожари. В днешния му вид манастирският комплекс е изграден през първите десетилетия на XIXв. от много на брой боголюбиви майстори, иконописци, дърворезбари, строители, калфи, чираци. Сред тях майстор Алекси Рилец, проектира и построява северното, западното и източното крило на манастира; майстор Миленко, построил южното крило; майстор Павел Иванович – изградил главната църква 1833-37г. През Възраждането (ХVІІІ – ХІХ в.) в Рилската обител се откриват школи и училища, води се активна книжовна, педагогическа, преводаческа дейност, развива се Рилската църковно-певческа школа. Основна роля в тази дейност има изключителния възрожденец и игумен на манастира (от 1860 до 1864 г.) иеромонах Неофит Рилски. История на Рилския манастир по студия на проф. Христо Христов История на Рилския манастир от архим. доц. д-р Павел Стефанов